30.10.2018 г., 8:45

Размисли и страсти по време на контролно

1.7K 5 5
5 мин за четене

Върху разхвърляния ми чин каца малко бяло листче – на пръв поглед съвсем обикновено, но попило в себе си цялата сложност на света. Сложност, наречена на простичък език математика. Е, и този път не я удостоих предварително с уважението, което заслужава. Знаех само, че изучаваме дял, наречен стереометрия. (Това разбрах предишната вечер, взимайки учебник и тетрадка назаем с нагласата да уча цяла нощ. Да, ама на десетата минута реших, че е по-добре да се наспя, отколкото да лиша себе си от онова блаженство, известно като сън.) Та, викам си, 50 страници материал няма време да науча, затова направо към План В – събуждането на моя изключително креативен ум. ( План Б го пропуснах, тъй като не е надежден и не всеки път минава, а именно добре познатата работа в екип, както и жокерът „Пиши на приятел“.) 
Стига сега с ретроспекцията, че времето, уви, тече еднопосочно и то с доста голяма скорост, когато става дума за контролни или замаскираните такива като „писмени изпитвания“. Така...Да започваме.
Задача 1 – Не е чак толкова трудна. Общо взето описвам някакви си очевидни неща, а за останалото...добре че внимавах някъде там в далечния шести клас. Относно аритметичните действия – е, там като никога съм повече от сигурна в отговорите си. Остава само и госпожата да ми хареса доказателството и четворката ми е, както се казва в кърпа вързана. Но да не си правя сметки без кръчмар, ами да действам, че време не остана.
Задача 2 – Четириъгълна пирамида с основа квадрат и разни други подробности. Търсят се околните ръбове и ъгълът, който най-големият от тях сключва с основата. 
Първо трябва да си направя приличен 3D – чертеж, за който евентуално да получа някоя и друга точица. Тук на помощ се притичва моята стара добра приятелка – стереохимията, с която напоследък сме в достатъчно добри отношения, предвид факта, че мисля да ставам докторица и именно тя е една от причините да не внимавам в доста голям процент от задължителните учебни занятия. И докато по-голямата част от хората свързват четириъгълната пирамида с онези в Египет или с Лувъра в Париж, то аз си представям изяществото на молекулата на метана с нейните здрави и прости сигма връзки. 
Пирамидката ми е готова. Дотук добре. Сега започваме да търсим скритото фараонско съкровище или Мона Лиза, ако  ви е по-симпатична. Изразът „всяко начало е трудно“ явно трябва да важи и тук. Пред себе си имам учебник с излишна теория, както и пълен с какви ли не формули лист, предоставен ни за улеснение да сме си „помагали“ по време на това велико събитие – контролното. Чудесно! Царски пищов! Какво успокоение! Да, щеше да е хубаво, ако на въпросния лист с формулки имаше онези три, които в действителност са ни необходими за задачите. Но както и да е. Видяло се е, че трябва да съм креативна. 
Ще мисля абстрактно. Щом математиката е навсякъде в живота, значи няколко житейски примерчета ще ми помогнат да си реша задачката. Трябва да намеря дължина на отсечка. Отсечката се състои от две точки А и В. Да приемем, че аз съм точка А, а точка В е обектът (мъж) на моите мечти. Отсечката е пътят към него. Път – широк и прав като магистрала. ( Тук – там с някое завойче или дупка, но и аз като някои строители на пътища в България понятие си нямам от това, с което съм се захванала в този момент.) Колкото и прилично да съм си начертала „пътя“ от А до В, дължината му не идва да е по-малка от един цял живот, че и отгоре, а обектът (мъж) В си се е подпрял спокойно в ъгъл РВС , скрит зад равнината, вперил поглед в секси мацката точка С. Добре, че е моят стар приятел Теорем Питагоров да ми удари едно рамо. Слава Богу, че сме в същата класна стая и духът му все още витае в пространството. Горкият загина някъде в девети клас, мисля. Благодаря, господин Питагоров! Благодарение на Вас май успявам да надхитря съдбата. 
Дължината на отсечката е намерена и някак си вече изглежда, че нещата лека-полека започват да се подреждат в моя полза. Всичко си намерих. Само не знам къде да търся въпросния ъгъл. Че е отвъд зрителните ми възприятия, ясно. С помощта на моето прекрасно въображение успявам да отворя третото си око и виждам два ъгъла някъде зад равнината. А сега накъде? Малкият или големият? Би трябвало и тук размерът да има значение, все пак нали математиката е навсякъде в живота? Ще питам госпожата, видяло се.
- Госпожо, кой ъгъл търся? Малкият или големият?
- Какво е правилото за ъгъл между две пресичащи се прави? – пита ме тя.
Това най го обичам. На въпроса – с въпрос. Ако знаех, нямаше да питам сигурно. 
Учебникът е пред мен. Мога да го използвам. Но да търсиш едно изречение в 50 страници е като да си изгубиш обицата в морето – няма намиране. Нямам време за губене. На тото не ми се получава обикновено. Ще мисля логично. Нали математиката е навсякъде в живота. Малкият или големият... малкият или големият?
Хмм... ще избера малкия ъгъл, защото нали и в живота щастието е в малките неща и те били най-важни. Ето, и аз ще хвана мъжа на мечтите си натясно в малкия ъгъл и няма да има накъде да ми избяга. Решено е. Само трябва да се сетя как. Зад себе си чувам госпожата, която напомня за оставащите 5 минути. Не е истина как ме стресна. Така се бях задълбочила, а сега и мисълта ми се скри нейде зад равнината. Няма да го бъде. Последни секунди. Решавам, че е по-добре да сътворя велика глупост, отколкото на листа ми да няма нищо. Нали математиката е навсякъде в живота. По-добре да поемеш риска и да сгрешиш, отколкото никога да не си опитал. Та и тук така. С размах чертая диагонал на основата и създавам нови зависимости. Предавам контролното. Много съм доволна от себе си, че стигнах до мъжа, пардон, до ъгъла имах предвид. Е, оказа се, че като кривнах от правия път с моя диагонал нито правилния ъгъл намерих, нито правилния мъж хванах. И все пак, мисля си, че поне за 5, ако не и за 5.50 ще има. Колкото – толкова. Нали математиката е навсякъде в живота. Не съществува пълно щастие. Поне няма да е 3. Вече мога да си отдъхна. Може да си отдъхне и госпожата, която не знам как съумя да съсредоточи поглед едновременно в още около петнайсет произволно разпръснати точки в равнината. 
Край. 
(Разказ по действителен случай) 29.10.2018

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християна Манева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хахаха... Как се посмях! Браво!
  • Я се откажи от математиката,ами вземи, че търси мъж, който да ти решава емоционалните състояния!😅
    Много ми хареса небрежният стил, защото говори за таланта!
  • Хубава история...
    Смес от женска психиатрия, пуберска обърквация и творческо умение за изразяване. Не две в едно, а направо три.Готова клиника за бъдещия нещаст... мъж...
  • Благодаря, Мариана! Да, наистина несериозно отношение. Не е чак без формули. Използва се една питагорова теорема и някои други нещица, които са ми останали през годините. Другите логични заключения произхождат от творческия ми ум. Оценката все още не знам. Но определено смятам, че се представих блестящо. 😀
    Благодаря и на теб, Лина!
  • Чудесно изведено решение, Поздравления!

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...