Отново същата картина, аз и тя върху леглата на втория етаж на онова прекрасно място, наречено дом, обитание на поетични и натуралистични личности, творци по свой собствен начин и подобие, заслушани в ритъма на музиката, хранещи се от старите си спомени. Какво ново - нищо, всичко винаги се въртеше по един и същи начин, разговорите, движенията, цялото това съществуване като ритуал - аз и тя голи, масажирайки нежната и кожа, котката, спяща до крака ми, думите...
Остави го, бяха думите, отронени от устата и, смени ролите и той ще започне да те търси, любовта винаги е била силна, но това не ти дава право да се измъчваш, да го величаеш, да го преследваш, дай му времето, силата и смелостта да бъде мъж, него просто го е страх или ти сама си се самозалъгвала през цялото това време...
Сексът - преди и сега какво се е променило - само това, че вече не е механичното движение, по семейно възпроизвеждане на нови поданици на социалистическата родината, а отдаване на чувствата на двете събрани души, ...