Отново същата картина, аз и тя върху леглата на втория етаж на онова прекрасно място, наречено дом, обитание на поетични и натуралистични личности, творци по свой собствен начин и подобие, заслушани в ритъма на музиката, хранещи се от старите си спомени. Какво ново - нищо, всичко винаги се въртеше по един и същи начин, разговорите, движенията, цялото това съществуване като ритуал - аз и тя голи, масажирайки нежната и кожа, котката, спяща до крака ми, думите...

Остави го, бяха думите, отронени от устата и, смени ролите и той ще започне да те търси, любовта винаги е била силна, но това не ти дава право да се измъчваш, да го величаеш, да го преследваш, дай му времето, силата и смелостта да бъде мъж, него просто го е страх или ти сама си се самозалъгвала през цялото това време...

Сексът - преди и сега какво се е променило - само това, че вече не е механичното движение, по семейно възпроизвеждане на нови поданици на социалистическата родината, а отдаване на чувствата на двете събрани души, по-скоро изкуство, отколкото животински порив и нагон, по-скоро нежно, леко болезнено проникване в душата на другия, отколкото запълване на поредната дупка, по-скоро танц на голите тела в ритъма на живота под воплите на глас, идващ от нищото, отколкото ритмично клатене на безчувствени тела... Желанието идва с феромоните, казват книгите, не, желанието идва с предопределението, виждаш човека и нещо ти подсказва, че той е този, който търсиш, но какво точно, не знаеш, просто усещане за сродна душа, за идентична личност, която ще разбере твоите чувства и мисли, не защото те познава достатъчно добре, а защото в нея те съществуват по същия неясен и неосъзнат начин, недовършени изречения, неизказани пориви, погледи, които сами разкриват дълбините ти и само тази личност, стояща пред теб, ги определя и запалва със съдържание, само тя чете по малките жълтеникави ивици около зеницата и разгадава значението на йероглифите, закодирани в съзнанието ти...

Но какво става, когато тази личност изпитва страх, несигурност, когато е по-скоро предпазлива и погълната от неизбежното чувство на неистово окупиране  на вътрешния си свят зад високи непробиваеми стени, отколкото осмелена  да продължи напред с теб... Тогава започва чувството на съмнение в теб, онова демонско коварство на подсъзнанието, което завладява сетивата ти и помрачава цялата ти осанка, в теб се пораждат агресията, неудовлетвореността, отчаянието, болката - поглъщат те изцяло, напълно овладяват същността ти и те запращат в най-дълбоките и тъмни дълбини на нощта. Неговото Проклятие...

Остава ти само спомена и желанието за споделена любов, за съзидателно и облагородяващо сливане на телата и душите и надеждата, че някой ден ще се осъществи, но дотогава можеш само да чакаш, копнееща за ласки, погледи, тайни замечтани очи, говорещи на теб, но страхуващи се от себе си.

Остави го, той сам ще дойде, когато е готов, каза и продължи да мърка под ръцете ми от задоволство, потопена от нежността им и уханието на маслата, а аз, вглъбена от мислите си за Него, продължавах да прокарвам пръсти все тъй ритмично върху кожата и... усещайки допира и топлината на котката, спяща спокойно до крака ми.