Животът ми тази година тръгна в необичайна за мен посока. Строим къща и всичко се подреди не така, както е било преди. Но за това, как се изливат основи ще ви разказвам друг път. Споменавам къщата, за да обясня защо нямам време да се появявам в дълбоко уважавания от мен сайт. Хората казват: ”Само който е строил, само той знае какво е да строиш”. Та намерих аз час-два време и хоп - при откровените. Чета и очите ми се пълнят с нови имена, срещам стари приятели. Абе какво да ви кажа, забавлявах се. Беше ми приятно. Отначало си мислех да публикувам нещо от тези писания, дето се раждаха в някой интервал между две почивки, докато стигнах до станалата причина за толкова коментари ”смешка” в стил- Лордли. Ех, че беше симпатично, представяш ли си, баща му заделя от, най-вероятно, скромния семеен бюджет за уроци по испански, а той хубавеца инвестирал в бойните изкуства. Какъв увод и какво заключение да търсим. Просто и ясно го е написал авторът: Времената, мой човек, времената се менят. Кой ти ч ...