Размисли след едно дълго, дълго отсъствие
Животът ми тази година тръгна в необичайна за мен посока. Строим къща и всичко се подреди не така, както е било преди. Но за това, как се изливат основи ще ви разказвам друг път. Споменавам къщата, за да обясня защо нямам време да се появявам в дълбоко уважавания от мен сайт. Хората казват: ”Само който е строил, само той знае какво е да строиш”. Та намерих аз час-два време и хоп - при откровените. Чета и очите ми се пълнят с нови имена, срещам стари приятели. Абе какво да ви кажа, забавлявах се. Беше ми приятно. Отначало си мислех да публикувам нещо от тези писания, дето се раждаха в някой интервал между две почивки, докато стигнах до станалата причина за толкова коментари ”смешка” в стил- Лордли. Ех, че беше симпатично, представяш ли си, баща му заделя от, най-вероятно, скромния семеен бюджет за уроци по испански, а той хубавеца инвестирал в бойните изкуства. Какъв увод и какво заключение да търсим. Просто и ясно го е написал авторът: Времената, мой човек, времената се менят. Кой ти чете днес Дон Кихот в оригинал, важното е да можеш да се самоопазиш. И без точната литературна схема, произведението си е литературно. Я да видим от къде тръгва думата, от литера. Какво е това, А? Кой ще ми каже? Да наредиш букви така, че с тях да кажеш на хората това, което искаш, пък те нека те разбират, както акълът им позволи.
Помня, бях в шести клас. Тогава са ни учили как да пишем съчинения. Било е преди около петдесет и пет години. Написали сме ние там кой каквото успял да измисли и идва часът на истината. Ще четем „творческите си умотворения”
Ставаме един подир друг. Всеки чете там по нещо си. Идва ред на Методи. Започва той:
-Увод:В това съчинение искам да разкажа нещо.
Изложение: Вчера моята котка изяде млякото, с което аз и брат ми трябваше да закусим.
Заключение: Мама ни наби.
Извод:Изпивай си бързо млякото, за да не ти го изяде котката.
-Браво Методи, точно така се пише съчинение. –дълбокомъдрено заключи учителката.
А пък аз си помислих, дали точно така се пише съчинение?
Продължих да чета публикациите и стигнах до написаното от Виктор. Разтърси ме, потресе ме. Прочетох веднъж, прочетох втори, трети път. Четях и плачех. Намерих връзка между написаното от Лордли и Виктор. Това второто е като продължение, отговор на първото. Това е развитието, заключението до което се достига. Всичко е казано точно така както трябва. Необходимо е само много хубаво да го прочетем и по подобаващ начин да реагираме, за да се появи отново потребността да се срещаме с Дон Кихот в оригинал, защото в противен случай, докато спорим дали написаното е литературно произведение, дали си има увод, изложение и заключение, дали са литературно издържани изводите, ще се наложи да четем Ботев на английски примерно.
Дано съм разбрана правилно.
Поздрави Лордли и Виктор.
© Снежана Врачовска Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Едва сега прочетох текста и коментарите. Текста е емоция в проза, а коментарите - беземоционална прозаичност.
-
На мен също... Но, пикаенето в обществена тоалетна си е сериозна тема...
Много ясно, защо през килийка или бих добавил дори се изчакваме, ако няма такава възможност... Мисля си, че защото знаем, че мъжете сме по-големи клюкарки и от жените, и ако някой види мъничкото ни сгърчено мъжко достойнство, би ни орезелил пред останалите, които имайки го в излишък, гордо си го поставят в крачола за да предизвиква удивление и възхита у жените! -
Готово Бостане. Извинявам се за недоглеждането и благодаря за напомнянето. Питате ме дали ме боли от епитети? Имаше доста обиди преди, когато бях по млад. Все се карах и доказвай на хората, колко съм ценен. Днес вече си знам много добре цената. Тъй, че епитетите по мой адрес само ми предизвикват интереса. Казвам си "Значи така изглеждам на този човек от страни. Интересно. Не съм се виждал в такава светлина, но пък за него сигурно е така" Преди да споря ми беше нещо, като спорт или интелектуално съревнование. После разбрах, че всичко идва от желанието на нас мъжете да се осъществиме социално и сексуално. Като махнем егото от спора остава само удоволствието от чисто човешкия контакт. Защо сега да се впускам да изясняваме вечната мъжка дилема на кой му е по голям шалтера. Забелязали ли сте Бостане как пикаят мъжете в обществена тоалетна. Винаги се подреждаме през едно свободно място ако има мегдан. Не е ли смешно? Цялата литература, беше казал някой, се свежда до ... шалтера. Това най-много ценя във Севдалин и вас. Не се притеснявате и си казвате мнението. Приятно ми беше да си побъбрим.
-
Г-н Виктор! Предлагам да поправите техническата грешка в думата разказ, налична в коментара Ви. Сигурен съм, че знаете добре бг. и не сте го забравили, щом пишете книги, така че се надявам да не Ви подразни забележката ми. Аз мога да си позволя такива изцепки, но Вие сте по-сериозен в литературно отношение и предполагам, че държите повече на правописа, особено когато наоколо обикалят един куп зевзеци и сеирджии, дебнещи да префасонират личността на авторите в неверни нюанси. На мен вече ми сложиха етикета критик, макар че ми е презшалтерно, но Вас може и да Ви заболи от някой незаслужен етикет на случаен поплювко, спрямо Вас!
-
Севделине, позитивизма ми идва от брат ми. Аз имам по-голям брат, който живее в България. Ти страшно много ми приличаш на него. Брат ми е много интелигентен, изключително начетен и със страхотен усет към словото. Той освен това е велик песимист. С него израстнахме заедно. Моя непонятен често за хората позитивизъм е просто адаптивна реакция на негативизма на моя брат. Мисля, че нито той, нито ти си давате сметка, че избавяйки се от негативните си мисли всъщност ги прехвърляте на околните. Хората Севделине са различни, но аз няма да престана да обичам брат си независимо, че не харесвам нагативизма му. С годините разбрах, че той просто другояче не може и се научих да пропускам някои неща покрай ушите си. И книгата си, която издадох тази година посветих на брат си. Нали той ми каза, че Америка е като оня свят. Който е отишъл там не се е върнал. На мен като заминавах това ми се стори все едно, че брат ми ме погребва приживе. От там и сборника с разкази се казва - "Разкази от оня свят". Та накратко аз мога много добре да различавам обикновенната злоба и заяждане от особеност на характера. Заяждащите се обикновенно виждат съвсем друга страна от моя характер. Индивидуалните качества уважавам и приемам, като част от разнообразието на света.
-
Ам-да!
П.С. И понеже всички тук сте ми симпатични, съм ви посветил една кратка сатирка. Купете си по пакетче семки и заповядайте да поплюете, тук: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=329725 -
Може би, защото "раз" означава един път, едно, единствено, единствен, веднъж. "Каз", понеже идва от казвам, казах, кажи... И от това следва, че смисълът на думата според произхода е: казах веднъж или един път казах. Което е логично защото в роман, повест, новела или други по-обемни прозаични писания се наблюдават компилации и многопластово наслояване на разкази, подредени в логичната последователност на развиващото се до финала действие, събитие или прочие!
-
Виктор,радвам се да прочета коментара ти.Радвам се, защото от думите ти личи, че си ме разбрал, а да бъде разбран, според мен е най-важното за този, който си е позволил да излага мислите си на показ.
Сега вече мога да се шегувам с това как се строи къща, но повярвай ми до скоро никак не ми беше до шега. А всъщност, проблемите със строежите май навсякъде, поне в Европа са еднакви. Моя племенница строи дом в Германия. И там същите шикалкавения, кражби на дребно и на едро,същите бюрократични глупости, които те правят безпомощен пред мошениците, но стига хленчене.
Сега ще отида при господин Порчев, който ме е удостоил с посещението си.
Благодаря Ви господин Порчев. Приятно ми е ,че сте ме уважили и сте прочели написаното от мен.Харесвам коментарите Ви, въпреки, че не винаги съм съгласна с всичко написано там. Но според мен пълното съгласие говори за нежелание да се сподели истинското мнение.Естествено това което съм публикувала не е нито статия, нито есе.Ето и тук ще се обърна към произхода на думата - раз-каз. Когато се прибрах снощи в къщи аз разказах на близките си как съм пътувала в метрото. Но господин Порчев, няма да теоретизираме. Вие навярно сте добре подготвен теоретично. Аз не съм. Аз съм инженер, при това машинен.Владея теорията на пресмятане на осите и валовете. За това оставям теорията на създаване на литература и литературната критика на литераторите.За себе си запазвам правото да пиша, да разказвам на хората това, което ме вълнува и се старая да го правя така, че да ги заинтересува, да ги развълнува и да ги накара да мислят по въпроса, който съм споделила с тях. Ако почувствам, че това е постигнато, съм щастлива.Честно казано, никак не ме интересува дали е разказ, есе, статия или както ще го наречете, важното за мен е, че сте го прочели и то не е минало покрай вас без да остави следа,а Ви е накарало да се замислите, че даже и да ми напишете коментар.
Но да се върна пак към нашите откровени писания и тяхната теоретична издържаност.Нека си припомним, че нито един голям писател не е бил литератор по професия. За това аз оставям на теоретиците - критиката, а за тези които искаме и имаме какво да кажем на хората предлагам да пишем, да споделяме, откровено да казваме мнението си -за удоволствие на тези, които ни четат.
А къщата - до паркета и персийските килими, до бутилката с шампанското е още далече, но когато вали, вече има къде да се подслоним на сухо
Г-н Порчев, ще се радвам винаги, когато посетите написаното от мен и си кажете мнението. Не ме щадете, пишете , коментирайте така както сърцето и разумът Ви подсказва, но не ми се сърдете ако понякога няма да съм съгласна с Вас. Всеки има право на мнение. -
Радвам се да те чета тук отново Снежана. Надявам се скоро да прочетем как се прави къща в България. А за другото и аз съм, като тебе. Като чета нещо, увлече ли ме, потопя ли се в атмосферата, заприказвам ли се с автора в мислите си знам, че ми харесва. Другите произведения просто приемам, че не мога да ги усетя. Неотдавна гледах предаване в което разказваха за библията на дявола. Била написана от един монах в манастир в Моравия. Огромна книга с илюстрации, писана и изографисвана на ръка в продължение на тридесет години. Уникално произведение не само поради огромния труд вложен от само един човек (по онова време книгите са писани от групи хора), но и поради оригиналния текст и необичайните графики. Направи ми впечетление, че историците определят графиките и текстовото оформление, като непрофесионално за времето в което е писана книгата. Те обясняват, че правилата на рисуване на графиките и калиграфските правила общоприети за онова време не са били спазвани от създателя на книгата. И какво от това? Книгата не само е уникална, но е изиграла изключителн важна роля в историята на няколко европейски държави. Причината - идеята в основата на книгата. Дяволска библия. Невероятна идея да опишеш с подробности Сатаната и неговия свят за разлика от това да се занимаваш с омръзналите на всички жития на различните светци. Между другото монаха е писал книгата, като форма на изкупление за извършен голям грях.
Пак ми стана дълъг коментара. Поздрави и пиши по често!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Лордли, благодаря ти за коментара.Радвам се, че си ме разбрал. При мен всичко е емоция, даже"емоция на квадрат" както бях написала в едно "Писмо до Виктор", но Лордли, ако я няма емоцията, по добре човек да не се захваща с писане.Така мисля аз.