Размисли след едно дълго, дълго отсъствие
Животът ми тази година тръгна в необичайна за мен посока. Строим къща и всичко се подреди не така, както е било преди. Но за това, как се изливат основи ще ви разказвам друг път. Споменавам къщата, за да обясня защо нямам време да се появявам в дълбоко уважавания от мен сайт. Хората казват: ”Само който е строил, само той знае какво е да строиш”. Та намерих аз час-два време и хоп - при откровените. Чета и очите ми се пълнят с нови имена, срещам стари приятели. Абе какво да ви кажа, забавлявах се. Беше ми приятно. Отначало си мислех да публикувам нещо от тези писания, дето се раждаха в някой интервал между две почивки, докато стигнах до станалата причина за толкова коментари ”смешка” в стил- Лордли. Ех, че беше симпатично, представяш ли си, баща му заделя от, най-вероятно, скромния семеен бюджет за уроци по испански, а той хубавеца инвестирал в бойните изкуства. Какъв увод и какво заключение да търсим. Просто и ясно го е написал авторът: Времената, мой човек, времената се менят. Кой ти чете днес Дон Кихот в оригинал, важното е да можеш да се самоопазиш. И без точната литературна схема, произведението си е литературно. Я да видим от къде тръгва думата, от литера. Какво е това, А? Кой ще ми каже? Да наредиш букви така, че с тях да кажеш на хората това, което искаш, пък те нека те разбират, както акълът им позволи.
Помня, бях в шести клас. Тогава са ни учили как да пишем съчинения. Било е преди около петдесет и пет години. Написали сме ние там кой каквото успял да измисли и идва часът на истината. Ще четем „творческите си умотворения”
Ставаме един подир друг. Всеки чете там по нещо си. Идва ред на Методи. Започва той:
-Увод:В това съчинение искам да разкажа нещо.
Изложение: Вчера моята котка изяде млякото, с което аз и брат ми трябваше да закусим.
Заключение: Мама ни наби.
Извод:Изпивай си бързо млякото, за да не ти го изяде котката.
-Браво Методи, точно така се пише съчинение. –дълбокомъдрено заключи учителката.
А пък аз си помислих, дали точно така се пише съчинение?
Продължих да чета публикациите и стигнах до написаното от Виктор. Разтърси ме, потресе ме. Прочетох веднъж, прочетох втори, трети път. Четях и плачех. Намерих връзка между написаното от Лордли и Виктор. Това второто е като продължение, отговор на първото. Това е развитието, заключението до което се достига. Всичко е казано точно така както трябва. Необходимо е само много хубаво да го прочетем и по подобаващ начин да реагираме, за да се появи отново потребността да се срещаме с Дон Кихот в оригинал, защото в противен случай, докато спорим дали написаното е литературно произведение, дали си има увод, изложение и заключение, дали са литературно издържани изводите, ще се наложи да четем Ботев на английски примерно.
Дано съм разбрана правилно.
Поздрави Лордли и Виктор.
© Снежана Врачовска All rights reserved.
Много ясно, защо през килийка или бих добавил дори се изчакваме, ако няма такава възможност... Мисля си, че защото знаем, че мъжете сме по-големи клюкарки и от жените, и ако някой види мъничкото ни сгърчено мъжко достойнство, би ни орезелил пред останалите, които имайки го в излишък, гордо си го поставят в крачола за да предизвиква удивление и възхита у жените! 
