29 июн. 2010 г., 14:49

Разтапяне - 2

Проза

885 0 9

Разля се и прибра крилата укротени, разтопили восъка от кожата ми, прилепнала в неспокойните им вени...
Изпъкнали в шепнещи две думи:
- Обичам те! - в космоса сега падат, като снежни пера...
Пресегнах се в съня и те видях приседнала до мен, в голата си Светлина... Отронваш мислите си в скелетите на отминалия ден и падаш постепенно с търпението на котка, незадоволила своя отговор...
Да, прихващам те в хапката на новия Ден - там, където стоплих тихите ти рамене от бели пера...
Отговорих ти през вакуума на времето и пространството...
- Да, обичам те! - и тогава крилата се разтвориха - огромни и разстилащи се в сянката на Зората - притихнала в идването ти, се спря в мига на лъчите си...
Продължава да се върти в спиралата нагоре от пера окървавени в стрелата - събрала им сърцата...
Нагорещени в думите им още неизречени...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

portishead (Милен Пеев)

Благодаря ви, Марина и Силвия!
Радвам се, че ви е харесало и продължението!

2010-07-02T08:57:55+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

Зашеметяваща, картина!!!

2010-06-30T16:47:20+03:00
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

... !!!

2010-06-30T16:37:47+03:00
portishead (Милен Пеев)

И все още потъват с непрошепнати шепоти...

2010-06-29T19:08:21+03:00
kleopatrasv (Светлана Тодорова)

И зелените ми мълнии се възпламениха с огнените страстни стихии и мигновено врязаха навътре в сърцевината на душата ти и не й позволяваха дори да мисли, като обсебващи сиренни вопли, идващи от дълбините на море, примамващи заблудените, изгубени моряци.....

2010-06-29T17:15:10+03:00