Разтапяне - 2
Разля се и прибра крилата укротени, разтопили восъка от кожата ми, прилепнала в неспокойните им вени...
Изпъкнали в шепнещи две думи:
- Обичам те! - в космоса сега падат, като снежни пера...
Пресегнах се в съня и те видях приседнала до мен, в голата си Светлина... Отронваш мислите си в скелетите на отминалия ден и падаш постепенно с търпението на котка, незадоволила своя отговор...
Да, прихващам те в хапката на новия Ден - там, където стоплих тихите ти рамене от бели пера...
Отговорих ти през вакуума на времето и пространството...
- Да, обичам те! - и тогава крилата се разтвориха - огромни и разстилащи се в сянката на Зората - притихнала в идването ти, се спря в мига на лъчите си...
Продължава да се върти в спиралата нагоре от пера окървавени в стрелата - събрала им сърцата...
Нагорещени в думите им още неизречени...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милен Пеев Всички права запазени
