4 апр. 2022 г., 10:33

Реалистична фантастика на ужаса

1.2K 2 5
2 мин за четене

Остатъците от мозъка постепенно се сливаха в едно. Е, наполовина на миналото, с някои липсващи части и елементи, но се събираха. Две капки се изпързаляха по черепа и пльокнаха върху долната челюст. Оцелелите зъби притракаха, не улучиха, а капките внимателно се плъзнаха нагоре към наистина черепната кухина.

Зъбите не се сетиха за пропуснатата плячка. Не знаеха защо им е, нямаха и понятие какво биха направили с уловеното. Обаче – по навик тракаха…

Черепът леко се превъртя, челюстите захванаха нещо под него. Право, гладко, почти кръгло… Остави го, извъртя се на място и, въпреки поизровената дупка в стъкления прах, захапа друг подобен предмет. Той пък се захвана за предишния и… Ако имаше оцелял наблюдател, щеше да възкликне радостно и учудено – двете кости се превръщаха в ръка. Наблизо, удобно легнали върху остъклената почва, лежаха пръсти. Черепът се превъртя, побутна с долната челюст костиците, после захапа и метна отгоре им двете кости… Добави въргалящата се самотна лъчева кост.

Ръката беше готова…

А зад нея лежеше скелета – почти цял, с другата ръка, дори костите на краката бяха на място…

Е, бавно и сигурно, черепът и ръката се наместиха.

И скелетът седна, после се изправи, люлеейки се…

Наоколо се мяркаха през синьо-черните облаци ръбестите очертания на други скелети. Едни почти цели, други с липсващи части, трети… Третите бяха наченки или останки, опитващи се да се сглобят – който с каквото намери по стъкления под на планетата.

Той – или тя, не помнеше кого е крепил преди – тръгна нанякъде. Нямаше понятие къде, защо, но другите се насочваха нейде към кървавия диск, надвиснал над голата почти огледална повърхност.

Един скелет се доближи до него и просъска… Или изтрака… Изобщо – раздвижи челюсти и като че произнесе нещо. За свое учудване – разбра.

-     Какво виси там?

Попипа черепа отстрани. Парченца от остатъчния мозък. С усилие формулира:

-     Мозък…

Оня изшептя:

-     Хвърли го…

И, докато малката слузеста купчинка се изсипваше от всички дупки на черепа, довърши:

-     Мозък… От такива сме на това положение...

 

Заповядайте на гости - https://genekinfoblog.wordpress.com/

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Коновски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...