4.04.2022 г., 10:33

Реалистична фантастика на ужаса

1.2K 2 5
2 мин за четене

Остатъците от мозъка постепенно се сливаха в едно. Е, наполовина на миналото, с някои липсващи части и елементи, но се събираха. Две капки се изпързаляха по черепа и пльокнаха върху долната челюст. Оцелелите зъби притракаха, не улучиха, а капките внимателно се плъзнаха нагоре към наистина черепната кухина.

Зъбите не се сетиха за пропуснатата плячка. Не знаеха защо им е, нямаха и понятие какво биха направили с уловеното. Обаче – по навик тракаха…

Черепът леко се превъртя, челюстите захванаха нещо под него. Право, гладко, почти кръгло… Остави го, извъртя се на място и, въпреки поизровената дупка в стъкления прах, захапа друг подобен предмет. Той пък се захвана за предишния и… Ако имаше оцелял наблюдател, щеше да възкликне радостно и учудено – двете кости се превръщаха в ръка. Наблизо, удобно легнали върху остъклената почва, лежаха пръсти. Черепът се превъртя, побутна с долната челюст костиците, после захапа и метна отгоре им двете кости… Добави въргалящата се самотна лъчева кост.

Ръката беше готова…

А зад нея лежеше скелета – почти цял, с другата ръка, дори костите на краката бяха на място…

Е, бавно и сигурно, черепът и ръката се наместиха.

И скелетът седна, после се изправи, люлеейки се…

Наоколо се мяркаха през синьо-черните облаци ръбестите очертания на други скелети. Едни почти цели, други с липсващи части, трети… Третите бяха наченки или останки, опитващи се да се сглобят – който с каквото намери по стъкления под на планетата.

Той – или тя, не помнеше кого е крепил преди – тръгна нанякъде. Нямаше понятие къде, защо, но другите се насочваха нейде към кървавия диск, надвиснал над голата почти огледална повърхност.

Един скелет се доближи до него и просъска… Или изтрака… Изобщо – раздвижи челюсти и като че произнесе нещо. За свое учудване – разбра.

-     Какво виси там?

Попипа черепа отстрани. Парченца от остатъчния мозък. С усилие формулира:

-     Мозък…

Оня изшептя:

-     Хвърли го…

И, докато малката слузеста купчинка се изсипваше от всички дупки на черепа, довърши:

-     Мозък… От такива сме на това положение...

 

Заповядайте на гости - https://genekinfoblog.wordpress.com/

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...