Някъде прочетох, че реалността е илюзия, породена от липсата на вяра... Странно... Винаги съм мислила, че вярвам силно, но пък съм се възприемала като реалист...
Вяра... В какво всъщност вярвам? В Бог? В съдбата? Във вечната любов? В истинското неопетнено приятелство? В щастливия край? И защо се смятам за реалист? Какво толкова прави животът, вижданията и светоусещанията ми реални? Какво е илюзията? И какво е невъзможното?
Истинско ли е слънцето, което сутрин гъделичка клепачите ми? Реално ли е всъщност и самото утро – моментът, в който отварям очи, за да посрещна новия ден – толкова уникален, но и толкова приличащ на този преди него...
Коя съм аз? Истинска ли съм? Дали наистина дишам, чувствам и живея? Дали съществувам? Ами ако реалността е илюзия? Ако невъзможното е всъщност възможно... а възможното е неограничено?! Ако съм просто един сън, който ще изчезне при следващото иззвъняване на будилника... Тогава какво? Какво ще стане, ако утре се събудя и целия свят го няма? Или светът си ...