Откакто детската градина ту работи, ту не работи, Мимето съвсем си развали режима и официално неведнъж направи заявления у дома, че до края на живота си повече никога няма да спи през деня.
Още от сутринта замрънка, като видя снега навън:
- Мамо, мамо, искам да излезем!
- Чакай таткото ти да се прибере. Днес ще си дойде рано. Тъкмо малко да се постопли, че още е много студено.
Когато баща ѝ се прибра. Мимето се беше наяла, и то си изяде всичко без възражения, и се беше екипирала за навън. Толкова кротка кой знае от кога не е била, мислеше си майка ѝ. И без това следобедният сън беше в историята, седеше чинно на табуретката до вратата, а ушите ѝ бяха във външната врата.
- Тате, тате, не се събувай, мама каза да ме изведеш на площадката!
- Добър ден, момичета. Хайде, щом мама е казала. Излизаме! - затваряйки вратата, се провикна Благо, преди още да е влязъл.
Никой нямаше на площадката. Само на поляната Стойкова си разхождаше Дебелата Берта - стара, уморена от кучешкия живот немска овчарк ...