Рецепта за сладолед
Откакто детската градина ту работи, ту не работи, Мимето съвсем си развали режима и официално неведнъж направи заявления у дома, че до края на живота си повече никога няма да спи през деня.
Още от сутринта замрънка, като видя снега навън:
- Мамо, мамо, искам да излезем!
- Чакай таткото ти да се прибере. Днес ще си дойде рано. Тъкмо малко да се постопли, че още е много студено.
Когато баща ѝ се прибра. Мимето се беше наяла, и то си изяде всичко без възражения, и се беше екипирала за навън. Толкова кротка кой знае от кога не е била, мислеше си майка ѝ. И без това следобедният сън беше в историята, седеше чинно на табуретката до вратата, а ушите ѝ бяха във външната врата.
- Тате, тате, не се събувай, мама каза да ме изведеш на площадката!
- Добър ден, момичета. Хайде, щом мама е казала. Излизаме! - затваряйки вратата, се провикна Благо, преди още да е влязъл.
Никой нямаше на площадката. Само на поляната Стойкова си разхождаше Дебелата Берта - стара, уморена от кучешкия живот немска овчарка, която едва се влачеше в снега.
Благо застана отстрани до пейките, докато неспящата красавица правеше снежни топки и ги трупаше на пейката.
- Миме, я да те видя! Мокро ли е якето, дай да пипна! Защо са мокри джобовете?
- Ами напълних ги със сняг. тате. Да си занеса у дома.
- Така не става. Още в джобовете се е стопил вече. Стига ти толкова за днес. Прибираме се!
- Ама, тате... - опита се нещо да каже, но той вече я държеше за ръка и я поведе към входа.
На другия ден следобед ситуацията се повтори. Беше навалял още повече сняг, а Мимето от предната вечер обеща. че няма да си пълни джобовете със сняг.
Само дето по едно време се премести зад чешмата до плачещата върба да си прави снежните топки.
- Жоро, чакай да видя какви ги върши щерката, че вчера така си беше напълнила джобовете със сняг - Благо се беше заприказвал с един комшия, но се усети, че нещо му липсва.
- Довечера ми звънни да се разберем за неделя, чао! - и отиде да види какво става.
Мими беше подредила десетина снежни топки на ръба на чешмата, бъркаше в джоба и ги ръсеше с нещо.
- Я да видя какво правиш - издебна я баща ѝ.
- Сладолед, тате. Като дойдат и Жорко и Рени, да има и за тях.
- И как го правиш? - каза Благо и се пресегна за топка сладолед - Я, захар ли е това?
- Нали вчера каза, че не може сняг да занеса у нас, за това го правя тука - и награби една топка и аха - да започне да я яде.
Благо избухна в смях. Джобът този път беше пълен със захар.
- Мименце, страхотна рецепта за сладолед. Хайде да се разходим до супера да си купим сладолед, какво ще кажеш? Но дай първо да изтръскаме джоба от захарта! - през смях каза татко ѝ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
