Рецепта за сладолед
Откакто детската градина ту работи, ту не работи, Мимето съвсем си развали режима и официално неведнъж направи заявления у дома, че до края на живота си повече никога няма да спи през деня.
Още от сутринта замрънка, като видя снега навън:
- Мамо, мамо, искам да излезем!
- Чакай таткото ти да се прибере. Днес ще си дойде рано. Тъкмо малко да се постопли, че още е много студено.
Когато баща ѝ се прибра. Мимето се беше наяла, и то си изяде всичко без възражения, и се беше екипирала за навън. Толкова кротка кой знае от кога не е била, мислеше си майка ѝ. И без това следобедният сън беше в историята, седеше чинно на табуретката до вратата, а ушите ѝ бяха във външната врата.
- Тате, тате, не се събувай, мама каза да ме изведеш на площадката!
- Добър ден, момичета. Хайде, щом мама е казала. Излизаме! - затваряйки вратата, се провикна Благо, преди още да е влязъл.
Никой нямаше на площадката. Само на поляната Стойкова си разхождаше Дебелата Берта - стара, уморена от кучешкия живот немска овчарка, която едва се влачеше в снега.
Благо застана отстрани до пейките, докато неспящата красавица правеше снежни топки и ги трупаше на пейката.
- Миме, я да те видя! Мокро ли е якето, дай да пипна! Защо са мокри джобовете?
- Ами напълних ги със сняг. тате. Да си занеса у дома.
- Така не става. Още в джобовете се е стопил вече. Стига ти толкова за днес. Прибираме се!
- Ама, тате... - опита се нещо да каже, но той вече я държеше за ръка и я поведе към входа.
На другия ден следобед ситуацията се повтори. Беше навалял още повече сняг, а Мимето от предната вечер обеща. че няма да си пълни джобовете със сняг.
Само дето по едно време се премести зад чешмата до плачещата върба да си прави снежните топки.
- Жоро, чакай да видя какви ги върши щерката, че вчера така си беше напълнила джобовете със сняг - Благо се беше заприказвал с един комшия, но се усети, че нещо му липсва.
- Довечера ми звънни да се разберем за неделя, чао! - и отиде да види какво става.
Мими беше подредила десетина снежни топки на ръба на чешмата, бъркаше в джоба и ги ръсеше с нещо.
- Я да видя какво правиш - издебна я баща ѝ.
- Сладолед, тате. Като дойдат и Жорко и Рени, да има и за тях.
- И как го правиш? - каза Благо и се пресегна за топка сладолед - Я, захар ли е това?
- Нали вчера каза, че не може сняг да занеса у нас, за това го правя тука - и награби една топка и аха - да започне да я яде.
Благо избухна в смях. Джобът този път беше пълен със захар.
- Мименце, страхотна рецепта за сладолед. Хайде да се разходим до супера да си купим сладолед, какво ще кажеш? Но дай първо да изтръскаме джоба от захарта! - през смях каза татко ѝ.
© П Антонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
marco777 (Марко) - Привет! Беше се позагубил нещо, здрасти!
-
Забавна историйка !
Поздрави, Пепи ! -
В своя свят децата намират решения и за най-сложните неща, в него всичко, което ги впечатлява и от което имат нужда, е живо. Усещанията, възприятията ѝ емоциите им са на друго ниво от на големите хора.
Добре си ги пресъздала в разказа си. Поздравления още веднъж! -
Браво на изобретателното Миме! 😂👍
Имах нужда от подобна история, навяваща хлад и зимни, детски спомени. ✌ -
Ida-L (Лидия) - 🌷 благодаря!
-
Прочетох и харесах тази детска непосредственост. Поздрави на Мимето и авторката!
-
Скитнице, Иве, Роси - радвам се, че ви харесва! Имам и други (не бих ги нарекла детски) - "Рунтавелка", "Искам и ние да станем брачно семейство", "Госпожата каза" (не помня точно), фенка съм си на късия разказ. А тези с деца винаги ги виждам с хубав финал! Сигурно за това ми идват от време навреме такива...
-
Много "сладък "разказ!Децата са извор на идеи!Поздрави!
-
Много мил разказ. Поднесен с усет към детските психика и поведение...
Голяма работа е Мимето.
Отивам за сладолед...
Поздрави, Пепи. -
И аз отивам за сладолед, обожавам го Благодаря на Мимето, за страхотната идея, сам дето снегът го няма...
-
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) - добре, че някои не забравяме, че и ние сме били деца.
Благодаря! ⛄ -
Много вкусен беше сладоледът на Миминцето!🤣Ах, тези възрастни, как не разбират дори обикновени неща!😃 Сладурски разказ, душичката ми се разтопи като снежна топка, пъхната от детска ръчичка в джобчето😍🌺❤️
-
благодаря!
-
Тази идея не ми е идвала на ум. Да носиш захар и да правиш сладолед.
С малко боя за яйца, даже може да го оцветиш.
Поздрави за творбата ! -
Миг31 (Миг) - ⛄ особено детският, той е вълшебен!
Уютът и топлината си ги създаваме ние, хората. А децата инстинктивно ни го напомнят. -
Пипи успя да ме убедиш , че консумацията на сладолед зимата дарява уют и топлина! Благодаря!
-
⛄ Patrizzia (Надежда Ангелова) - и за теб има!
-
Много мило.
-
di_ и харпуне - ⛄⛄ подаръци има за всички от сърце!!
-
Ооо Пепи сладоледче а?Бравус на Мименцето.Поздрав.
-
Браво на детето
-
Детските рецепти за щастие са вълшебство!
Гош, ники 0 ⛄ -
Сладоледено вълшебство!🍦🍦🍦👏👏👏
-
Напълно детска постъпка и логика 💮😊💮
Поздравявам те 😊 -
Пред камината и бира, и виски с лед може
-
Видях заглавието, запалих камината, увих се и започнах да чета. В тоя студ - сладолед...
Ама си е приятен... -
Вальо! Разсмя ме! ⛄
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
