Стените на къщата за гости, пазеха много тайни.Те не познаваха хората, които сновяха напред-назад по стълбите към своите стаи. Стаите бяха разположени на два етажа ,всичките с изглед към реката. Тя преминаваше буйно през града, като го разделяше на две части. В градската градина не преминаваха автомобили имаше високи кестени, под кестените оранжеви скамейки а, пред тях кафенета. При хубаво време, там винаги се появяваше поет с книга в ръка. Художници накацали по бреговете на реката,замрежили погледи в Балкана,рисуваха своите шедьоври. Минувачите се спираха и отдалече ги наблюдаваха. Облаците посипваха небето с кестенови клони, гъделичкаха очите му и раждаха дъжда. Реката променяше цвета си, надигаше глава и прескачаше камъните.Излизаше от коритото си и хвърляше по брега ненужното което влачеше със себе си. Сякаш, сега със дъжда се събличаше чисто гола и препускаше свободна по пътя си. На площада до паметника пред къщата на „занаятчиите“ не беше останал, нито един човек. Валеше. На отср ...