23.04.2017 г., 16:29

Реката

872 0 0
2 мин за четене

Стените на къщата за гости, пазеха много тайни.Те не познаваха хората, които сновяха напред-назад  по стълбите към своите стаи. Стаите бяха разположени на два етажа ,всичките с изглед към реката. Тя преминаваше буйно през града, като го разделяше на две части. В градската  градина не преминаваха автомобили имаше високи кестени, под кестените оранжеви скамейки а, пред тях кафенета. При хубаво време, там винаги се появяваше поет с книга в ръка. Художници накацали по бреговете на реката,замрежили погледи в Балкана,рисуваха своите шедьоври. Минувачите се спираха и отдалече ги наблюдаваха. Облаците посипваха небето с кестенови клони, гъделичкаха очите му и раждаха дъжда. Реката променяше цвета си, надигаше глава и прескачаше камъните.Излизаше от коритото си и хвърляше по брега ненужното което влачеше със себе си. Сякаш, сега със дъжда се  събличаше чисто гола и препускаше свободна по пътя си.  На площада до паметника  пред къщата на „занаятчиите“ не беше останал, нито един човек. Валеше. На отсрещната страна, под стряхата  на кафенето стоеше келнер и се взираше в пустия площад. Водата пропи в дрехите му и той затвори вратата на кафенето. Седна умислен пред големия прозорец. Един посетител имаше в този час, заведението. Пушеше цигара след цигара. Прошарената му брада беше пожълтяла над горната му  устна и мълчаливо стискаше мъничка буца, тъга. Разлистваше своята книга и четеше. В очите му грейваше пламъче, само за миг, после угасваше. До следващия нов лист... Как искаше да има дом, маса с бяла колосана покривка, сребърни прибори и през букети ухаещи цветя да целуне ръката на жена си. Въздъхна и отпи последната глътка кафе. Сервитьора се изправи от стола.

–Ще затварям, каза сърдито на човека с книгата.Той изброи стотинките, които свободно се разхождаха в панталона и излезе навън. Слезе до реката. На няколко пъти се подхлъзна и падна в лепкавата кал. От някъде дочу крясък на патици, загледаха се през капките студена вода. Стомахът му закъркори и една сълза се търкулна по лицето му .Никой не я видя, защото валеше. Реката (тя майка, тя баща) ѝ днес беше щедра към поета. Изхвърлила купчини желязо по бреговете си. Събираше, човека на словото и я благославяше. Стихове с патос и рецитираше а, тя поглед от него не

сваляше. Тежеше в ръцете му желязото.

Жена му гледаше през прозореца. По  площада, запалиха светлините.

Някой почука на вратата.

-Извинете, за безпокойството но, не сте платили за тази нощ. 

Дървените стъпала в къщата за гости ,заскърцаха. Един изпокалян поет, притискаше до сърцето, си своят книжен, трънлив венец..

— Днес си много красива — каза камъка, жив, избран и драгоценен на своята съпруга, плати за нощта и благодари на Бога и на реката..

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Пенчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...