Какво да ви кажа, младеж на тридесет години, обикновен рекламен агент. Живеех си в таванското помещение на леля Габриела. Дните се нижеха в обиколки и презентации, понякога и самореклама за пред някой дама. Тогава се обличах по-така, за да се бръкне и тя по-надълбоко в пормонето си. Често в очите на другите бях лъжецът, който винаги предлага нещо непрактично, но умее да ти го пробута. Хората много-много не ме уважаваха.
Всеки понеделник отивах до офиса на шефа, за да видя какво има за продаване. Този понеделник имаше рибарски принадлежности на някакъв неизвестен производител, аз трябваше да успея да ги пробутам в големите вериги или в специализираните в тази сфера магазини. Както и да изготвя рекламни брошури и реклама в интернет и пресата на същия производител. Господин Петров, моят шеф, ме беше назначил на три длъжности едновременно, за да не плаща на трима човека. Трудно се справях, но ми се отдаваше, а самото графично представяне ми се отдаваше, умеех и ми беше хоби, освен професия. Заплащането не беше като за трима, но получавах процент от добре сключени сделки с фирмите, решили да продават определения артикул.
Изкарвах си, но много обичах гуляите и често си прекарвах нощите по заведенията и затова не умеех да пестя. Пиех, пушех и харчех по готини момичета.
А относно другата страна на нещата, обичах да се навирам в богаташките квартали и да ми плащат като жиголо разни реститутки и вдовици на възрастта на моята майка и дори и по-възрастни. Общо взето смесвах полезното с приятното и често живеех на ръба.
Взех мостире от офиса и седнах на компютъра направих им 3D възпроизвеждане и на въдиците и на кукичките и на перцата, на тежестите и на всички останали джунджурии.
Изглеждаха интересно като живи и направих така, че да разговарят помежду си за техния произход, за целта на тяхното създаване, за предимствата и техническите им възможности, както и за характерните им особености и накрая изпяха песничка в един глас от рода на „колко е готин прозводителят ни Х“ и го пуснах в нетното пространство. Добре, че ползвах най-добрата програма за презентации. Бях потънал в работа и изобщо не забелязах, че Петрова е влязла в офиса, тоест съпругата на шефа.
Какво правиш, Ради, къде е Пешо? - попита тя със нервна нотка в гласа.
Не съм го виждал – измърморих нещо аз.
Как не си го виждал, каза, че ще е тук? Хм, странна работа. - каза го по-скоро на себе си отколкото на мен и излезе. Аз вдигнах рамене и изключих компа. Облекох си един доста готин костюм и лъснати черни чепици, направих си прическа стил „облизан от селска крава“ и си намигнах сам в огледалото, мислейки си „Колко съм готин“ и тръгнах.
До края на деня бях успял да уредя три магазина, тясно специализирани в продажбата на въдици и принадлежности с дългосрочни договори и сравнително добри количества от артикулите, както и веригата „ Метро“, провървя ми.
Вечерта се напих в бар „Мучачо“, който държеше един мой съученик и сутринта не можех да се сетя откъде познавам изрусеното момиче, което спеше до мен. Чувствах се като в клише, главата ме цепеше, цигарите ми бяха свършили, а за мой ужас момичето се оказа доста едро.
По инерция се опипах дали всичко по мен е здраво и установих, че имам един нокът, забит в гърба. Събудих дебеланката и набързо я изпратих. Ето ти пак клише, кафето беше свършило както и храната на котарака ми Анджи.
Набързо навлекох на себе си един пуловер и обух едни къси панталони, колкото да не съм по достойнство и отворих вратата, която между другото беше за смазване, доста скърцаше.
Пред мен стоеше една дама на около 42, държеше цигаре в едната си ръка, а другата протегна към мен и хвана моята ръка.
Приятно ми е да те видя, Ради, сигурно не ме помниш?!
Не... не ви помня - наистина не я помнех.
Е, хайде, да не сме на вие, аз съм сестра на леля ти Габриела, казвам се Вяра, но може ли да вляза?! - каза го и ме бутна навътре, огледа критично жилището ми, което като на един ерген, свикнал мама да чисти, беше с нагоре краката.
В такива моменти дори аз забелязвах колко е занемерено и ме хващаше срам, както и сега.
- Не се изненадвам, че живееш така. Леля ти Габи ми каза за твоето отношение към всичко и определено е права. Трябва да промениш някои нещица, ако искаш да се ожениш.
- Да се женя? Откъде накъде? И защо?
Как защо, за да наследиш чичо ти Борис. На него не му остава много и прави завещание, много е богат, но както знаеш, в рода ни няма друго следващо поколение, освен теб и затова ти ще го наследиш. Има само едно условие, да се ожениш в най-скоро време.
Кой, аз ли... - гласът ми се сви сви в гърлото, не можех да си представя аз да се оженя. Не бях се замислял дори за такова обвързване. Гледах на жените само като на ходещи обекти за секс. А след спомените си от сутринта май не подбирах по външността.
Точно така, и имаш срок от 1 месец, ако до тогава не се ожениш, чичо ти ще остави парите във някаква фондация, така е решил. Затова побързай, че нямаш много време – сестрата на леля Габи се изсмя и смехът ù ми прозвуча сякаш чувах на живо Кроела Девил. Изтръпнах, вярвате ли ми?
Вече не мислех за кафе и все пак по инерция слезнах до сладкарницата по къси панталонки и джапанки в най-големия февруарски студ. Не го усещах, между другото.
Обадих се на Петров и му казах, че мисля да взема почивен ден, а той нямаше нищо против, доволен от сделките ми предния ден.
Пиех кафето си бавно, а котаракът Анджи се отъркваше в краката ми, които май понамирисваха. Пак бях с гъбички от поредните ”готини” обувки от изкуствена кожа...
Взех джи ес ема в ръце и започнах да прехвърлям женски имена, но там се оказа пълно с реститутки, от които също можех спокойно да наследя някое и друго богатство, но при условие, че им стана сексуален роб. Намерих два-три телефона на няколко девойки, но те, както и всичко останало в живота ми, не изглеждаха благонадеждни. Тогава се сетих, че съм се регистрирал в разни сайтове за запознанства и се втурнах да чатя. Цяла нощ си пращахме снимки и се гледахме по скайпа с разни “настървени лъвици“, които в последствие се оказваха женени и бързаха да легнат до съпрузите си. Допадна ми профила на едно момиче на двадесет и пет, но нямаше снимка и когато разменихме профили, се оказа едно пълничко момиче с очила, при това не от София, а от Разград. Все пак с това момиче доста си пописахме и поговорихме и то взе, че се съмна. Петров ми се обади и каза, че ми е дал само един ден и да не се мотая, че ме чака работа. Не бях на себе си, вярвате ли ми?
В офиса Петров и Петрова се караха, като често споменаваха името на някоя си Елица. Върху бюрото ми имаше огромен плик, върху който стоеше надпис “Внимание”. Зачудих се и реших да изчакам да свърши кавгата, за да попитам Петров. Явно кавгата нямаше намерение скоро да свършва, защото в офиса влезе една доста чаровна дама и сравнително по-млада от Петрова, по която и на мен ми изтекоха очите. Стана страшно, такъв шум просто не сте чували, имах чувството, че се намирах в джунглата. След петнадесет минутен ожесточен спор през вратата излезе Петрова с насочен пръст и с подути от рев очи, която крещеше:
Очаквай адвоката ми... всичко ще ти отнема, да знаеш.
Петров нищо не отговори, просто се усмихна и затвори вратата, а отвътре се чу явната му въздишка. След което Елица попита:
А коя беше тази, мишленце?
След този тъп въпрос от нейна страна разбрах, че или се прави на глупава, или си е глупава и това отблъсна леко въжделенията ми към нея.
Реших, че удобният момент за въпроси е настъпил и влязох със замах в кабинета на Петров и стана неудобно, защото ги намерих в доста неприлична поза и твърде без дрехи за сезона.
Излязох отвън и реших, че каквото и да има в този пакет, явно е за мен, и съвсем смело го отворих. Вътре наистина имаше някакъв предмет, който и аз не можех да определя какво представлява. Изглеждаше сякаш е старинна вещ, при това доста старинна. Имаше и прикрепен плик с писмо. Отворих писмото и се зачетох. В него се описваше произхода на тази вещ.
Най-странното беше, че предметът представляваше доста изненадваща гледка за мен, имах чувството, че съм Хамлет и държа в ръката си черепа на Йорик и коленичил казвам “Да бъде или да не бъде, това е въпросът?” В писмото се описваше, че трябва да бъде скрит на сигурно място и да не попада в ръцете на невежи. Оказа се, че това е черепът, намерен от Фредерик Мичел Хеджис, имаше една статия, която беше цитат от статия и гласеше:
“Това е идеално копие на череп в естествена големина, тежащ 5 кг., 190 гр., изработен от цял къс планински кристал. Истинско чудо е, че до сега черепът не се е пръснал на парчета поради вътршните дефекти (множество жилки и мехурчета), които даже не са се отразили на повърхността - тя е идеално гладка. През 1970 год. черепът бил подложен на прецизен анализ в кристалофизическата лаборатория на фирмата "Hewlett-Packard". Изследванията показали, че е бил изработен, без да се отчита молекулярната симетрия на кристала и необикновената му крехкост. Следователно направата му не би могла да се осъществи даже с лазер, без да бъде разтрошен. Освен това, на повърхността му не била открита каквато и да е, даже микроскопична следа от инструмента, с който е бил направен. Учените заявили, че нито една съвременна технология не може да създаде подобен предмет. Един от тях даже казал изумен: "Този дяволски череп просто не би трябвало да съществува!" С този череп са свързани и други загадки. Твърди се, че притежава огромна магическа сила. Много хора твърдят, че при съприкосновение с него, усещат дълбоко въздействие върху съзнанието и имат видения. Освен това, той има и поразителни оптически свойства. В черепа и в очните кухини са поставени майсторски изработени лещи и призми. Скулите действат като съвременни оптични влакна и провеждат светлина от основата на черепа към очните кухини, където са разположени лещите. Ако бъде осветен, очите започват да светят ярко, а ако се насочи лъч светлина към основата на носа, целият череп започва да сияе, сякаш е обграден от ореол. Маите достигнали недостижими висини в абстрактното математическо мислене. Използвали двадесетична бройна система, въвели знака "нула" много столетия преди “
Интересното беше как, по дяволите, този предмет се беше озовал на бюрото ми и защо на пакета пишеше “Внимание”. Чаках с нетърпение шефа Петров да приключи с Елица и имах един куп въпроси. Реших да пооформя някой и други брошури и рекламни материали за фирмата, която пласирах в понеделник. Тъкмо се бях съсредоточил и изготвих доста интересни брошури поне за мен и Петров благоволи да излезе под ръка с Елица.
Господин Петров, исках да ви попитам за пакета на моето бюро, до мен ли беше адресиран или не биваше да го отварям?
Защо питаш, Делчев, да не си го отворил?
Да – смънках виновно аз.
Е, и какво имаше вътре, и на мен ми е интересно между впрочем. Попита той, живо заинтересован.
Аз му показах и той изведнъж смени цвета на лицето си, хвана се за врата и падна на земята в безсъзнание. Елица изтича и го плисна с чаша вода, но от това нямаше ефект. Аз през цялото време стоях вцепенен от недоумение. Тя реагира светкавично и повика бърза помощ, която се появи след петнайсет минути и откараха господин Петров по спешност в болница.
Аз се прибрах смутен, сложих храна на Анджи и почти веднага заспах. Събудих се посред нощ. Кой знае защо пълничкото момиче с очилата ми се беше набило в паметта. Реших да ù се обадя, ако не спи, да си побъбрим по скайпа. Хубавото беше, че я открих на линия. Колкото повече си говорех с нея, толкова повече ми харесваше и начина ù на мислене, и кроткия ù глас, и всичко, дори сенките под очилата и умисления, но свенлив поглед. Името ù е Даниела, хубаво е, нали? Не усетих кога е станало пет сутринта. Имах още два часа, за да се подготвя за работа. Не бях пил, бях пушил съвсем малко и някак си се чувствах влюбен. Не ми се вярваше, че мога да се влюбя в едно такова, невзрачно според общите разбирания същество като Даниела. Аз, който се славех като голям сваляч, който цени уж готиното тяло, тип фолк певица, изведнъж започнах да се влюбвам в това пълничко, но мило и умно момиче. Странни неща се случваха напоследък с моята личност. Не мислите ли?
Подремнах два часа и се втурнах в пропитата с влага баня да си хвърля бърз душ. По време на душа получих ерекция и това ме наведе на интересни мисли, насочени към Даниела. Сами се сещайте за какво говоря. После мислите ми се втурнаха към странния череп в офиса, който между впрочем успях да заключа в сейфа.
Качих се на старото Ауди 80, наследство от съпруга на леля Габи и то ме понесе през града към работното ми място. А там господин Петров спеше върху кожения диван във фоайето, а в ръката си държеше полупразна бутилка водка. Не изглеждаше никак добре. Приличаше ми на герой от някоя американска история. Интересното е, че сейфът беше широко отворен, а от него не липсваха нито ценните книжа, нито парите или скъпоценостите на Петрова, а само черепа на толтеките. Седнах на стола. Замислих се. Интересна ситуация, нали вчера откараха господин Петров в болница, какво правеше той тук сега, в това състояние. Другото, което ме резтревожи е, че при опита да го събудя, той не реагира, а от устата му излезе тънка струйка кръв. Нямаше пулс. Ужасна ситуация, сега пък бях в криминален роман. Какво да сторя?
Обадих се в полицията естествено. Те дойдоха след двадесет минути и защъкаха наоколо да събират доказателства, разпитаха ме, аз им разказах всичко и ме пуснаха да си ходя.
Качих се на Аудито и бум в бар “Мучачо” да се успокоя. Човек след такива ситуации направо може да полудее. Ненормална работа.
Поседях там час-два и оставих Аудито пред блока. Тръгнах да се поразходя и да избистря ситуацията. След всичко това изводът беше. Аз съм без работа, с условието да се оженя, за да получа наследство и с проблеми, свързани с разправии в полицията. До тук животът ми се оказваше пълен провал.
Прибрах се и веднага си включих скайпа, слава богу, Даниела беше на линия. Попитах я какво работи. Чудно ми беше, защото когато и да си включех скайпа, тя беше на линия. Тя ми отговори:
Програмист съм. Живея покрай компютъра и съм изцяло погълната от работата си. Рядко излизам навън, но ти си интересен човек. Днес ми изглеждаш някак сломен.Какво ти се е случило?
След този отговор се отприщих и и разказах цялата ситуация. Тя, след кратък размисъл, ми прати едно мече, с което ме прегръщаше и каза, че ме разбира. Сякаш това ми трябваше, някой човек, който да ми подаде ръка и да е до мен, да ми съчувства. Изведнъж се почувствах някак си особено. Аз, големият мъжкар, съм крил в себе си едно малко чувствително момче, да не повярваш. Хм. След като бях толкова открит с нея, поисках да се отдръпна, изплаших се от себе си и пак излязох да се разходя. Сетих се, че трябва да взема храна за котарака. Магазинът беше през две преки, това щеше малко да ме разсее. В него работеше леля Габи. Вятърът набиваше в очите ми пръски сняг и не виждах добре какно става наоколо, водката от бар " Мучачо" започваше да нервничи в стомаха ми и това още повече ме раздразни. От известно време имах болки под ребрата вдясно, това не беше добър знак. Още една пресечка и съм при леля.
Вече бях пред магазинчето на леля Габи. Там се беше струпала една групичка улични кучета. Те ме изгледаха настървено, като очакваха явно аз да се уплаша. Но мен от кучета никога не ме е било страх и просто хванах един камък и ги разпръснах за да вляза.
- Ооо Ради заради котака ли идваш или за да ме видиш? - смигна леля Габи. На което аз отвърнах:
- Дааа
- Какво да, при мен ли си дошъл или да купиш храна на Анджи? - Ставаше вече нетърпелива тя.
- Да – отвърнах пак аз.
- Ей нехранимайко знаеш, че като почнеш така да отговаряш ме дразниш ужасно.
- Да. Знам лельо дай ми двеста грама кремвирши хи хи не бе ... храна за котака и после ми разкажи как е при теб? А и искам да знам повече за сестра ти Кроела Девил ъъ исках да кажа Вяра.
- А значи си се запознал с нея и си траеш а? - каза го и ме перна през врата както едно време като бях малко момче.
- Леличко кажи ми как да се оженя. Ти ме познаваш мислиш ли, че имам огромното желание да гледам една и съща жена в продължение на години и да виждам как кожата и се сбръчква и тя се превръща в Египедската мумия на Тутанкамон и все пак да не обиждаме фараона той е бил по – готин пич и си е отишъл млад.
- Да момчето ми мисля, че вътре в теб се крие „момчето, което говори с морето ...“, но и онова момче, което иска една жена на, която да облегне понякога глава и да поплаче.
- Леличко моя, леличко сладка ... - започнах да я бъзикам както някога.
- Лигльо, познавам те пак ще искаш нещичко от мен, права ли съм?
- Да. Намери ми съпруга, но ти си знаеш каква моля те!
- Ааа като за теб ще потърся естествено.
- Сега ми разкажи за леля Вяра.
- Тя е съпругата на чичо ти Борис, които навремето замина за Канада и там работеше в добивната компания Дънди прешъс акизишънс (Dundee Precious Acquisitions) .После се прехвърли в същата компания, но в Челопеч Майнинг ЕАД / Chelopech Mining EAD. От тук му се случи трудова злопулука и получи адски голямо обезщетение и сега е инвалид.Събирал е парички докато е бил в Канада и има три апартамента в София плюс около милион сменени в евро пари в банка ДСК.
- Итересно хм интересно ...
- Да и това не е всичко открили са му карценом на белия дроб и го чакат скоро да хвърли топа.
Тръгнах си от леля ми в едно неопределено душевно състояние. Искаше ми се да разбера, какво е бъдещето ми и почти очаквах някоя циганка баячка, която да ми приложи близка до Ериксоновата хипноза. Не можех да мисля толкова бях стресиран.
Прибрах се в къщи и какво мислите направих първо? Естествено, естествено, включих си скайпа, за да зърна онова мило момиче Даниела отново и да чуя успокояващия и глас.
Поприказвахме си час два и съм заспал на компа ...
На сутринта имах усещането, че някой е влизал в къщи.
Събудих се, а в стаята ми миришеше на тамян и нямаше и следа от пеперудите. Включих си скайпа и веднага потърсих Даниела. Исках да се срещна с нея, да видя добре ли е. Погледнах часовника на компютъра и установих, че е почти обяд. Котката ми Анджи се увъртя около мен и мяукайки ми оповести, че е много гладна. Отворих шкафа и открих храната сипах и се запътих към банята, защото Даниела не беше на линия. В банята този път нищо не ми се случи. Дълго размишлявах под душа и се чудех как да постъпя. Накрая реших да чакам и да ровя в интернет да търся работа и информация за гореспоменатият череп. Излезнах топъл и бръснат от банята ухаещ на автършейф "Bvlgari Pour Hommе" и на вратата се позвъни. Облекох си райраната хавлия, която леля Габи беше изпрала с омекотител и направо се размазах от кеф колко е мека и в този си въодушевен вид отворих вратата. Пред нея стоеше една жена на около тридесет години и държеше в ръка някакво писмо.Изглждаше някак си тържествено траурна и с такъв тон ми съобщи:
- Господин Радостин Пейчев?
- Да същият.
- Аз се казвам Гергана Стратева и ме наеха ваши родниниот агенция “Брак” за запознанства да ви взема данните за да издирим най-подходящата съпруга за вас.
Започнах да мигам на парцали и веднага зададох въпроса, на който вече подозирах отговора:
- И ии кой ви изпрати?
- Естествено чичо ви Борис и лелите ви Габриела и Вяра мисля се казваха.
- Разбирам хм е влезте.
- Благодаря! - дамата се шмугна и бързо влезе в кухнята. Настани се на канапето и започна с въпросите:
- Вие какви предпочитания имате?
- Моля изчакайте тук да се преоблека и тогава ще ви обърна внимание, извинетеме!
- Естествено!
Облекох се набързо в блуза и панталони и обмислх как да я изгоня. Та аз вече имах една жена пред вид. Върнах се и и пуснах най-симпатичната си усмивка.
- Аз си харесвам вас госпожице изглеждате невероятно още на вратата ми направихте страхотно впечатление. Имате най- нежните черти и осанка. - веднага добих вид на манияк, чиято цел е да вкара всички дами в кревата си и с настървена нотка в гласа продължих. - иска ми се да ви докосна и да ви галя навсякъде. - говорех и все повече се приближавах към нея.
Тя изпищя и се спусна към вратата замахвайки с чантата сякаш бях зло куче. Аз за по-голяма достоверност се изсмях и протегнах ръце към нея и продължих до вратата да сумтя.
- Изверг, извратен тип ... - не издържа мадамата и бързо излетя извън къщи.
Затворих успокоен вратаат след нея и веднага се върнах на скайпа, а там познайте кой ми беше отговорил. Естествено, естествено Даниела.
Питаше ме как съм и къде съм се загубил тези дни. Твърдеше, че безкрайно съм и липсвал и ми пращаше мечета прегръдки.
Аз естествено веднага и отговорих, че съм добре и и звъннах да се чуем. Говорихме с нея около два часа през, които разбрах, че на нея нищо не и се беше случило и въздъхнах успокоен. Предложих и да се видим и да дойде в София дна мой разноски и тя се съгласи. Разград все пак не е София. Уговорихме се как да и пратя парите и кога ще дойде. Ставаше въпрос за утре след обяд вече летях от щастие.
- Глупак, глупак ... - сам се обидих.
Обекох се и се засилих към леля Габи трябваше да и разкажа и да я инструктирам да сготви нещо вкусно. Бързо влетях в магазинчето и веднага я целунах по бузата.
- Какво си наумил палавнико? - подхвана ме тя.
- Лельо, леличко нали помниш момичето за, което ти разказвах ...
- Горе долу, е?
- Ми поканих я у нас утре ще бъдеш ли така мила да приготвиш нещо за хапване? - минах веднага на въпроса.
- Да лигльо естествено. От теб се иска да почистиш. - хвана ме за ухото и ми го издърпа лекичко.
- Слушкам леличко – гушнах я и се засилих към вратата.
Ходех, всъщност не летях ... и въздишах. Боже какъв идиот се чувствах само ако знаете.
Изведнъж в мен се бутна един индианец и пак ми каза:
- Иска органи Даниела ... ти носиш на тепсия хи хи хи – изсмя се злокобно и отмина.
Изтръпнах ами какво щях да правя ... трябваше да я предпазя.
Веднага почистих излъсках до блясък малкото си жилище.
Купих букет цветя и бонбони на следващия ден и към 14 00 се намирах вече на автогарата и крачех нервно нагоре надолу пушейки. Автобусът пристигна и ето я моята Даниела. Прегърнахме се и изпитах една сладостно чувство от прегръдката. Някой мина покрай нас и одраска Даниела по ръката с нещо остро. Отдалеч в тълпата се чу едно:
- Отбелязан агнец ...
Аз я прегърнах по-силно и попитах:
- Изплаши ли си?
- Да много ... - тя се сви в мен и потрепера.
Замислих се над думите на човека, който я одраска. С тях той потвърждаваше, че са секта. Думата агнец е използвана най-вече в православната вяра и по-точно в християнството и някак си не се връзваше с толтеките, поне за мен.
Качихме се в едно такси заедно с багажа и се озовахме в скромният ми дом. Препотих се три пъти като новобранец. Интересно нещо е любовта.
- Какво ще обичати милейди? - рекох полушеговито полусериозно.
- Милорд -отвърна ми тя в същият дух – бих желала една чаа вода и вас до себе си.
- Веднага милейди, но първо ето ви този букет рози ... розови като вашите бузи . - намигнах и целувайки ръката и при поднасянето. Тя прие играта и направи реверанс.
Котката ми Анджи се отърка в ръцете на Даниела и се настани в скута и веднага. Хареса я. След по-малко от час се появи и леля Габи:
- Е лигльо това ли е момичето.- намигна тя заговорнически на Данила. - приятно ми е аз съм леля му Габриела и страшно го обичам този калпазанин.
Даниела се усмихна и се представи и после си приказвахме около два часа и леляГаби сервира вечерята.
Бях приготвил за Даниела леглото, а за себе си канапето в кухнята. Тя влезедасе къпе и след малко изпищя и гола голеничка изхвърча от банята и се гушна в мен разтреперана като говореше несвързано:
- Пеперудите те са умрели ... убити без глави ... ужас.
Осъзнах какво беше се случило и я прегърнах. Тя се усети, че е гола и се изчерви. Веднага и дадох едно одеало да се наметне и се разцелувахме. Е тази нощ спахме в едно легло и беше фантастично, повярвайте
След като изкарахме страхотна вечер с моята прителка отново се събудих сам.
Огледах целия си дом стая по стая и единствено в банята видях две пеперуди забити с карфици върху къс хартия на която имаше нарисуван олтар и жена на която изрязват детеродните органи ...
Кръвта в жилите ми се смрази и аз се обадих в полицията. Към рисунката имаше прикрепено писмо на езика на толтеките. Веднага си обадих на моя приятел Митака от Софийският университет за да ми преведе какво пише. В дома си имах скенер и го пуснах по интернет за да стане по-бързо. Той ми върна бърз отговор, че се отнася за местонахожедението им. Намирали се в квартал Световрачене в някаква землянка изкопана близо до Църква "Св. св. Козма и Дамян" . Веднага наех такси и се заптих натам, като преди това предупредих ченгетата къде съм. Открих бързо землянката, а от там се чуваха някакви странни песнопения, наподобяващи нещо средно между вълчи вой и кикот на хиена едновремено. Нахълтах вътре без предварителен план. Видях една грозна картина. Приятелката ми беше поставена на олтар, гола, а над нея някакъв мъж облечен като индианец държеше нож и още миг и щеше да я разреже. Аз се хвърлих и изих ножа от ръцете му. Хубавото беше, че другите около 30 човека в землянката бяха в нещо като транс и не можаха да реагират мигновено. Бързо я грабнах и излетях навън от землянката. В това време пристигна и полицията и 30 сектанти бяха задържани. Не знам защо се върнах а огледам землянката и видях антиката, онзи череп, който намерих в плика на шефа и от който тръгна цялата история. Разказах в участъка за него и го предадох на властите.
Е може би се чудите какво стана после, е то е ясно ожених се за Даниела и сега имам две близначки. Завещаха ми наследство и поканих леля да живее с нас за да ми помага. Историята завърши положително, даже по-положително от колкото в приказките.
© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА Все права защищены