Какво да ви кажа, младеж на тридесет години, обикновен рекламен агент. Живеех си в таванското помещение на леля Габриела. Дните се нижеха в обиколки и презентации, понякога и самореклама за пред някой дама. Тогава се обличах по-така, за да се бръкне и тя по-надълбоко в пормонето си. Често в очите на другите бях лъжецът, който винаги предлага нещо непрактично, но умее да ти го пробута. Хората много-много не ме уважаваха.
Всеки понеделник отивах до офиса на шефа, за да видя какво има за продаване. Този понеделник имаше рибарски принадлежности на някакъв неизвестен производител, аз трябваше да успея да ги пробутам в големите вериги или в специализираните в тази сфера магазини. Както и да изготвя рекламни брошури и реклама в интернет и пресата на същия производител. Господин Петров, моят шеф, ме беше назначил на три длъжности едновременно, за да не плаща на трима човека. Трудно се справях, но ми се отдаваше, а самото графично представяне ми се отдаваше, умеех и ми беше хоби, освен професия ...