Реквием за един кроасан
Реквием за един кроасан
Има малки моменти в този живот, заради които си заслужава да се живее. Например: да прочетеш хубава книга, да се усмихнеш на красиво момиче, да изпушиш добра кубинска пура или да изядеш сутрин един току-що изпечен кроасан с кашкавал в комбинация с ароматно кафе. Боже! Кроасан с кафе. Просто прелест. Събуждам се с тази мисъл. Първият въпрос, който изниква в разсъненото ми съзнание, е: „Какво имам да правя днес?”. Днес ми предстои едно приятно пътуване до Америка. Среща с клиенти. Американците са симпатични, весели и дружелюбни. Ще ми покажат новите си поръчки, ще поприказваме, после обяд и… обратно. Очаква ме едно интересно прекарване на деня ( ако може да се нарече ”работен” ). Денят е петък, което означава, че практически, моята работна седмица е вече приключила. Вземам един ободряващ душ, обличам се спокойно, после бавно тръгвам, наслаждавайки се на приятното очакване на мига, в който ще се кача на колата и бавно ще потегля към границата с „най-великата държава на света”. Америка – страната на демокрацията и прогреса. Страната на неограничените възможности ( преди икономическата криза ). Там полицаят ще спре на улицата и ще ти помогне да си смениш гумата. Той пръв ще ти се притече на помощ, ако имаш някакъв проблем (не финансов – разбира се). Девизът на полицията е „we serve and protect “, което ще рече на прост американски език: „Ние ви служим и защитаваме”. Това можете да го прочетете на задната врата на всяка полицейска кола (ако надписът не е зацапан от повърнатото на някой пиян негър, арестуван през нощта).
Ех, баба да беше жива, щеше да каже: „ Блазе ти, чедо, че отиваш в Америка!” Да… така е. Блазе ми, бабо!
Пътувам към границата, а в съзнанието ми е все в кафето. В Канада си имаме една верига закусвални -Тим Хортънс. Там се сервира най-вкусното кафе в цяла северна Америка. Ароматът му е неповторим и като отпиеш една глътка, ти се иска още една. И като добавиш един току-що изпечен кроасан с кашкавал - ето за това си заслужава да се събудиш и да изживееш деня си.
Поръчвам ги на едно засмяно момиче, което ги опакова, подава и казва „Благодаря”. Не, миличка, аз ти благодаря, че правиш моя ден по-светъл с прекрасната си усмивка. Вземам чашата и една кесийка с надпис Тим Хортънс, от която се носи неповторим аромат на масло и кашкавал. Запътвам към колата. Отварям си кафето и оставям кесийката на седалката. Една муха бързо каца близо до нея. Как ли е попаднала тук? Навън е слънчев, но доста студен есенен ден. Посягам да я прогоня и… се спирам. Защо да го правя? Ако на това не му кажеш късмет? Няма да съм сам. Имам си спътник. Вън тя няма да оцелее и час, а в колата в безопасност. Колко дълго може да живее една муха? Бях чел, че мъжката живее средно двадесет и шест дни, а женската - тридесет и три. Тази се е задържала чак до есента. Приемаме, че е дама. Хайде, миличка, потегляме за Америка. Колко хубаво е да имаш събеседник до себе си.
- Знаеш ли, хвъркатичко, имам един колега, който казва: „ …ако купуваш всеки ден кафе за един долар, след десет години ще си похарчил три хиляди и петдесет долара. Това са много пари. Кафе няма да пия.” „ Ако, по тази логика, намалиш яденето, ще икономисаш още” – му казвам. „Само внимавай да не стане като на бай Петко магарето. Тъкмо го научил да не яде, то взело, че умряло. Всъщност това е най-голямата далавера. Умираш и спестяваш всякакви разходи.” - нали така, мушичке? Гледай, наближаваме границата. Какво се въртиш само около кроасана. Чакай! Ето ти трошичка. Леле…! Ти да не си била куче в предишния си живот. Как го надуши? Гледай как се стрелна като гладен лешояд! Гризкай си спокойно. Аз ще хапна като минем границата…. с кафето… м-м-м… ще е чудо! Трябваше да си взема голямо кафе.
Спирам колата до будката с офицера от гранична полиция - една руса красавица. Тя ме поглежда студено. Приятелят ми Айван казваше: ”… ако видиш руса жена със сини очи, тънки устни и остър нос, пази се, брате. Обърни се надясно, плюй три пъти и дано се разминеш с късмет. Много са злобни. Мразя ги от дъното на душата си. Бившата ми жена беше такава.”
За мой късмет тази на будката напълно се включва в описанието.
- Носите ли оръжие ? - сухо ме запитва офицер Джейна Скот (съгласно табелката, закачена на ревера ù).
- Не, разбира се. Забранено е преминаването на границата с оръжие - отвръщам усмихнато.
- Откъде се разбира? В коя страна сте роден? - почти гневно ме запитва полицайката, обръщайки внимание на силния ми източноевропейски акцент.
- България – отвръщам спокойно, знаейки, че тя го е прочела в компютъра, още преди да ù отговоря.
- Носите ли цигари или алкохол?
- Не.
- Носите ли над десет хиляди долара?
- Не.
- Носите ли храна ?
- Не.
Тя хвърля бърз поглед върху кесийката от Тим Хортънс и демонична усмивчица леко се плъзва по тънките и устни.
- Изтеглете колата напред, оставете ключовете на таблото и излезте на пет крачки встрани! – изкомандва полицайката Скот.
Леле! Забравих кроасана! Нямам право да преминавам границата с храна. За такива дреболии досега не бяха ми правили проблем, но явно тази се заяде. Кафето… бързо, кой знае къде ще го излее? Изпивам го на екс. Ух, че гадно…! Чак ми припари отзад. Излизам вън.
Офицер Скот надяна гумени ръкавици и започна да рови из колата ми, все едно съм наркотрафикант. Всичко, което докопа, изсипа на пода. Взе кафето ми и го обърна върху седалката. За мое щастие – чашата е вече празна. Късмет, че не купих голямо. Взе кесийката със закуската ми и я отвори внимателно, сякаш е пълна с динамит. Измъкна кроасана победоносно.
- Какво е това? - поглежда ме с презрение полицайката.
- Хартиена кесийка – отвръщам с усмивка.
- Нямате право да преминавате границата с хранителни продукти.
Реших да си премълча и да не се правя на интересен, за да не ме постигне участта на един мой приятел . Жорката си ловял риба без рибарски билет. Тъкмо хвърлил въдицата и някой го потупал по рамото, легитимирал се и му го поискал. Жоро, като по-съобразителен, му казал, че не лови риба, а онзи го попитал: ”... добре де, какво правиш с тази въдица и кордата във водата?”. „Плакна си червеите – съобразително му отговорил приятелят ми. Домашни любимци са ми.” Онзи не разбирал от майтап и му натресъл сто и седемдесет долара глоба.
Стоя и гледам тъжно как късат кроасана ми и го изхвърлят в кашон за отпадъци. Един гладен гларус се спуска и грабва парче. „Поне ти остана доволен, брат” - изпращам птицата с поглед.
- Свободен сте ! Ето Ви документите.
Офицерът Джейна Скот ме поглежда победоносно и очаква моята гневна реакция. Ако баба ми беше жива, щеше да каже: „… не се коси, чедо, Бог ще я накаже .” Защо да ù правя удоволствие, като се ядосвам. Ще ù приложа неочаквана тактика. Благодаря ù. Усмихвам се дружелюбно и пожелавам приятен ден. Моята реакция тотално я обърква. Тя тръгва към будката, спъва се на първото стъпало, пада и жестоко си ожулва коляното. Правя крачка, за да ù подам ръка, но по закон нямам право да докосвам лице, което е на служба. Може да се приеме като опит за нападение.
- Може ли да Ви помогна, офицер Скот?
- Не. Аз съм добре - поглежда ме засрамена. Лицето ù добива цвят на домат.
- Имам лепенки в колата.
-Не. Благодаря !
Погледнах в купето. Имах лепенки – вече нямам.Тя ги беше разпечатала, разпиляла и беше стъпвала върху тях. Всички документи се търкаляха на пода.
Докривя ми за мухата. Тя няма да оживее на студа. Съжалявах за кафето, за кроасана от столистно тесто… с масло… и кашкавал, приятно зачервен и ухаещ вкусно. Съжалих и ожуленото коляно на офицер Скот.
Бабо, защо е толкова тъпа американската гранична полиция?
-
Завивам към магистралата и усещам как нещо прелита край мен.
- Хей, хвъркатичко, тук ли си, миличка? Ти си ми една хитра мушица. Настанявай се! Та, за какво си говорихме с теб?… Да-а-а - за кафето и кроасана.
© Марко Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Много се смях на твоя кроасан и спестяването 🤣🤣
-
Готино! Поздрав и от мен!
-
😅!
-
Благодаря, Лидия !
-
Който си го може, си го може! Разказът носи много приятни усещания. Ситуацията е пропита и с хумор и с дълбока житейска философия: „Има малки моменти в този живот, заради които си заслужава да се живее. Например: да прочетеш хубава книга, да се усмихнеш на красиво момиче…”
Историята е съвсем безобидна, но е поднесена много забавно и развлекателно. И това е така, защото майсторски е постигната сюжетната линия на разказа. Много ми допадна заключителна част.” Завивам към магистралата и усещам как нещо прелита край мен.
- Хей, хвъркатичко, тук ли си, миличка? Ти си ми една хитра мушица… ”
Марко, чрез този разказ, ти показваш своята същност, израз на твоето великодушие и благоразположение към всякакъв вид поведение на хората! Нали знаеш злото поражда зло, тъпотията – простотия…! Но българинът е Велик! И ти си го показал чрез разказа си! Тук се казва: Браво на Българското Момче! -
... посети те мушица...
-
От изброените по-горе характеристики,имам само остър нос.Не се обръщай надясно,Марко!
А за кроасана...сещам се за рекламата на сухи пасти "Престиж"-ядеш сега,или гориш...! -
Леле... и аз съм руса, да очаквам значи обелени колена!.. хихи)))
Усмивки и поздрави за автора)) -
Понеже не съм руса, а очите ми са голямо-зелени - всичко ти разбрах
Ти си един щастлив човек! ( не се коси, има и връщане... )
! -
Светле,благодаря!Такъв е животът /на ушенце да ти кажа/ - припечелвам от скрити реклами в Откровения.
-
Щях да попитам къде ми изчезна, но като прочетох, веднага разбрах. Станал си рекламно лице на "Тим Хортънс". На снимки ли беше толкова време?!
"Пътувам към границата, а в съзнанието ми е все в кафето. В Канада си имаме една верига закусвални -Тим Хортънс. Там се сервира най-вкусното кафе в цяла северна Америка."
Имате си значи?! Канадец с американец такъв! Ние пък тук си имаме боза и баничка! А дано ти се прияде, та да ми дойдеш тука аз да...те почерпя!!! Марко, голям си!!! -
Ивон, благодаря ти !
Ани,как знам къде ви е слабото място сутрин !Кафе има, но кроасана...м-м-м !Благодаря ти !
Светлана,поздравявам те и аз !
Благодавря Валя !
Мая, за ябълките не ми говори.Американците са откачени за плодовете.
Пете, успя ли да избягаш , Русалке ?
Грег, благодаря ти ,брат! Това е тактиката и все успява.Убий простака с добри обноски.
Здравей, Селвер ! Радвам се, че ме посети !
Мариана,понякога една мушица може да ти достави радост!Да живеят мушиците!
Благодаря,Безжичен !
Галина, гепнах ли те сутрин без кроасан.
Благодаря, Силвия !
Поздрав, Плами !
Благодаря, Кръстина !
Дочке, и аз благодаря за усмивката !
Фейче, радвам се , че се отби !
Не се усмихвай тъжно , Магдалена!Не разбивай сърцето си за един кроасан!
Светлана, голямото щастие се състои от сумата на малките щастливи моменти.
Даниел,благодаря ти !Чакам скоро да се освободя и музата да ме споходи.
Гергана,харесах творчеството ти. И аз ти благодаря.
Викторе, стига с тия луканки и холестероли. Давай, да ходим за съомга ! -
Да бе. Кроасан с кашкавал. А що не каза за Карловската луканка в багажника. От тия, които си ги имате в Торонто а ние в Америката сами трябва да си ги правим. Но не се оплакваме щото сигурността преди всичко. А от вас Канадциоте освен социализъм и канадски бекон какво друго да очакваме. Ако не сме ние да си държим очите отворени за терористи като тебе Северната Америка ще се напълни с разни подозрителни храни и вредни навици. Например навика да мислиш на интервали по дълги от 10 минути (интервалите на рекламните паузи по телевизията) си го внесъл в Америка безпрепятствено нали? И тези усмивки и благоразположение към хората. Ще трябва да подам оплакване до "Homeland security" от офицер Скот за гдето толкова безотговорно те е допуснала на Американска територия. Следващия път като затръгваш насам се обади за да се заема лично със случая. И да не забравиш луканката. Ракията е от нас!
-
Аз ти благодаря!
-
Благодаря ти, Марко, за прекрасните разкази и най-вече за този, с който започва денят ми! И една молба - не се бави толкова дълго за следващия. Чакам с нетърпение!
-
Чудесно е, понякога и тези малки нещица от живота ни правят щастливи!Нека се радваме и на дребните неща и да се зареждаме със скритата романтика от тях!
-
понякога...чудесно четиво, малко тъжно ме усмихна...
прочетох на един дъх, с интерес...
сърдечен поздрав, Марко... -
Остроумен, както винаги! Радвам се да те видя отново, Марко!
-
Много приятен хумористичен разказ!
Поздрави! -
"Бабо, защо е толкова тъпа американската гранична полиция?"
За да ни е по- гадно бабинотоАко умен полицай(има ли го в каталога?)направи нещо тъпо ще се чувства виновен, а ако тъп направи нещо тъпо това си е жива закономерност...
Благодаря за усмивката -
Много ми хареса, оригинален разказ с актуално послание!
Всеки получава от живота толкова, колкото сам си вземе, красотата
и щастието са навсякъде около нас, но не всеки има очи за тях, за да
ги види и сърце да ги почувства...
Поздрави за талантливия автор!
БЪДИ!
-
Поздрав!
-
ДА,ПРАВА Е БАБА ТИ И ТИ МАЙ СИ СЕ МЕТНАЛ НА НЕЯ.ИНТЕРЕСНО САМО ЗАЩО ТОЛКОВА МНОГО ХОРА СЕ ГНЕВЯТ НА СПОКОЙСТВИЕТО И ДОБРОТО ОТНОШЕНИЕ???
И БЛАГОДАРЯ ЗА ХУБАВИТЕ ОЦЕНКИ НА МОЙТЕ ПИСАНИЯ... -
Много е хубаво! Хареса ми стила ти.
-
Готино!И аз си падам по мушиците!Усмивка от сърце!
-
Марко, тия хамерикански митничари били по - лоши и от нашите бе. Но пък подхода ти е правилен. Отвръщай с добро на темерута, па му гледай сеира. Поздравления за хубавия раказ. Определено липсваше тънкият ти хумор.
-
Ехей, здравей!
Хареса ми! -
параноици! каква хубава ябълка ми изхвърлиха...
-
харесах и те поздравявам...
-
Здравей, Марко! Сърдечни поздрави и Благодаря за готиния разказ!!!
-
Много приятно и зареждащо четиво за този ранен час на деня. Единственото, което ми липсва до кафето в понеделнишката сутрин, е кроасанът с кашкавал. Успешна седмица, Марко. Благодаря за доброто настроение.
-
Благодаря Ви приятели ,че сте тук в този късен за вас час !
Нинче, ами ...нямаше ме.
Благодаря, Силвия !
Ронди, радвам се, че ти е харесва.
Весе, радвам се, че ме посети. -
Хубаво разказваш!
-
Отдавна не бях чела нищо твое.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
