Минават дни, седмици, месеци, години, но си спомням още за нея. Чета вестника и си и я зървам там. Мисля си: същата хубавица е, дори и по-стара външно, от онзи ден, в който я видях за първи път, на онази премиера. Отхапвам от сандвича, който сам приготвих - прекалено горчив - и отпих от чая в термоса, без захар.
Не съм онзи слаб и крехък младеж тогава. Поглеждам се в снимката и виждам това детско лице... по-зрял съм от преди.
Седя в парка и ме обсебват мислите за онзи момент. Чувам детски глъч в парка, усмихната възрастна двойка с момченце минава. Гледам жената - прехвърлила четиридесетте, но невероятно красива, хваната здраво през кръста от мъжка ръка. Тя е! Сърцето ми започва да бие по-силно от всякога, пулсът ми се укорява.
Идва срещу мен. Не ме вижда. Отварям уста и се опитвам да кажа нещо. Не ме чува. Минава покрай мен.
Стоя сам и гледам как три силуета се изпаряват, докато изчезнат от погледа ми...
Започвам да треперя и очите ми се замъгляват, но от тях не текат сълзи, потърквам ...