17 мая 2007 г., 21:33

РЕКВИЕМ ЗА ПРИЯТЕЛКА

Проза

2.1K 0 6

1 мин за четене

РЕКВИЕМ ЗА ПРИЯТЕЛКА
на Диана

Толкова ми е близка тази моя приятелка, че само като я гледах как се измъчва,
сърцето ми страдаше заедно с нейното.
Обичах я много. От дете я обичах. И тя ме обичаше, личеше по погледа. Дори
и когато някой сгафеше в нещо, после не се налагаха обяснения - телепатията
вършеше всичко.
- Стига кафета! - днес ми се сопна - Имаш ли водка?
Имах, разбира се.
Тя запали цигара. Мълчеше и пушеше.
Напоследък го правеше често.
- Как са децата? - попитах я
- Добре са... Наздраве!
Гризеше си ноктите и ме гледаше трескаво...
- Той иска бебе - изтърси
Подскочих:
- Така си и знаех! Колко пъти ти казвах? Остави го!
- Не мога...
- Не можеш...
Завиждах и и ми беше мъчно за нея.
- Любовта те наказва!
- Зная, много съм грешна...
Загледах се в нея. Беше толкова хубава. Озарена от мъката като есенно цвете.
- Какво да направя? - попита ме тихо...
Бутнах стола и нарязах салата. Малко реалност.
- Обичат те двама...
- И аз ги обичам ...
- Избирай тогава!

Тази моя приятелка, как ми е близка. Обичах я много и тя ме обичаше, но за пръв път в живота си аз не знаех какво да и кажа.

Пийна си здравата. Олюля се и стана:
- Отивам да спя... да сънувам... Може би в сънищата ше намеря решение...

И си тръгна - нещастна сред толкова щастие, и толкова праведна в своето падение.

А децата и чакаха...
И още едно - неродено...

А на мен ще ми липсва, ако някой ден си отиде завинаги. Просто няма да бъда без нея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

SARNE42 (Елена Димова)

Добре, погребала си лошото в себе си. Сега трябва да гледаш напред. Нещата ще се подредат. Много късмет ти пожелавам.

2007-05-20T11:48:40+03:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Радвам се, че се запознахме. Още на срещата ти казах, че те чета и продължавам. Пиши!!!

2007-05-20T04:33:26+03:00
сиа (Силвия Андреева)

Към Елена Димова-не се сърдя,напротив-критиката е хубаво нещо,но мисля, че не си разбрала за какво става дума.Приятелката ми и аз сме един и същи човек.Понякога в живота стават обрати и в един момент осъзнаваш,че много години не си живял като себе си и затова трябва да предприемеш нещо за да не продължаваш да живееш в лъжа.Този разказ го писах преди няколко години точно преди да мина през бариерата,т.е.развод след 16 г. и не съжелявам защото днес макар и да минах през доста страдания и трудности се чувствам горда,че децата ми са добри и най-вече,че АЗ СЪМ СЕБЕ СИ!Желая ти щастие1

2007-05-19T16:58:13+03:00
SARNE42 (Елена Димова)

Извинявай, Силвия, аз съм малко проста жена и не разбрах някои неща. Реквием, мисля, че е погребална песен или мелодия. Приятелката ти пие, пуши, има двама обожатели, единият иска дете от нея. С две думи, твоята приятелка е в разцвета на годините си. Има деца, т. е. има причина, заради която да живее. Казваш, че е грешница. Дори децата й да не са законни, тя не се е отказала от тях. Напротив, това е една смела жена, която е искала да има деца, има ги и се грижи за тях. Това сега е модерно, мъж и жена да живеят заедно, без да са женени. Жената отдавна носи товар, по-голям отколкото й се иска. Мисля, че трябва да допълниш с малка информация разказчето си. Не се сърди. След няколко дена ще изтрия изказването си, независимо от твоята реакция.

2007-05-19T10:36:20+03:00
катеринарина (Катя)

Поздрави!

2007-05-18T23:32:31+03:00