сиа (Силвия Андреева)
72 293
17.05.2007 г., 21:33 ч.

РЕКВИЕМ ЗА ПРИЯТЕЛКА 

  Проза
1965 0 6
1 мин за четене
РЕКВИЕМ ЗА ПРИЯТЕЛКА
на Диана

Толкова ми е близка тази моя приятелка, че само като я гледах как се измъчва,
сърцето ми страдаше заедно с нейното.
Обичах я много. От дете я обичах. И тя ме обичаше, личеше по погледа. Дори
и когато някой сгафеше в нещо, после не се налагаха обяснения - телепатията
вършеше всичко.
- Стига кафета! - днес ми се сопна - Имаш ли водка?
Имах, разбира се.
Тя запали цигара. Мълчеше и пушеше.
Напоследък го правеше често.
- Как са децата? - попитах я
- Добре са... Наздраве!
Гризеше си ноктите и ме гледаше трескаво...
- Той иска бебе - изтърси
Подскочих:
- Така си и знаех! Колко пъти ти казвах? Остави го!
- Не мога...
- Не можеш...
Завиждах и и ми беше мъчно за нея.
- Любовта те наказва!
- Зная, много съм грешна...
Загледах се в нея. Беше толкова хубава. Озарена от мъката като есенно цвете.
- Какво да направя? - попита ме тихо...
Бутнах стола и нарязах салата. Малко реалност.
- Обичат те двама...
- И аз ги обичам ...
- Избирай тогава!

Тази моя приятелка, как ми е близка. Обичах я много и тя ме обичаше, но за пръв път в живота си аз не знаех какво да и кажа.

Пийна си здравата. Олюля се и стана:
- Отивам да спя... да сънувам... Може би в сънищата ше намеря решение...

И си тръгна - нещастна сред толкова щастие, и толкова праведна в своето падение.

А децата и чакаха...
И още едно - неродено...

А на мен ще ми липсва, ако някой ден си отиде завинаги. Просто няма да бъда без нея.

© Силвия Андреева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре, погребала си лошото в себе си. Сега трябва да гледаш напред. Нещата ще се подредат. Много късмет ти пожелавам.
  • Радвам се, че се запознахме. Още на срещата ти казах, че те чета и продължавам. Пиши!!!
  • Към Елена Димова-не се сърдя,напротив-критиката е хубаво нещо,но мисля, че не си разбрала за какво става дума.Приятелката ми и аз сме един и същи човек.Понякога в живота стават обрати и в един момент осъзнаваш,че много години не си живял като себе си и затова трябва да предприемеш нещо за да не продължаваш да живееш в лъжа.Този разказ го писах преди няколко години точно преди да мина през бариерата,т.е.развод след 16 г. и не съжелявам защото днес макар и да минах през доста страдания и трудности се чувствам горда,че децата ми са добри и най-вече,че АЗ СЪМ СЕБЕ СИ!Желая ти щастие1
  • Извинявай, Силвия, аз съм малко проста жена и не разбрах някои неща. Реквием, мисля, че е погребална песен или мелодия. Приятелката ти пие, пуши, има двама обожатели, единият иска дете от нея. С две думи, твоята приятелка е в разцвета на годините си. Има деца, т. е. има причина, заради която да живее. Казваш, че е грешница. Дори децата й да не са законни, тя не се е отказала от тях. Напротив, това е една смела жена, която е искала да има деца, има ги и се грижи за тях. Това сега е модерно, мъж и жена да живеят заедно, без да са женени. Жената отдавна носи товар, по-голям отколкото й се иска. Мисля, че трябва да допълниш с малка информация разказчето си. Не се сърди. След няколко дена ще изтрия изказването си, независимо от твоята реакция.
  • Поздрави!
  • Страхотен разказ !
    Харесва ми !
    В любовта понякога сме
    саморазрушителни ...
    Красиво е ...
Предложения
: ??:??