17.05.2007 г., 21:33

РЕКВИЕМ ЗА ПРИЯТЕЛКА

2.1K 0 6
1 мин за четене
РЕКВИЕМ ЗА ПРИЯТЕЛКА
на Диана

Толкова ми е близка тази моя приятелка, че само като я гледах как се измъчва,
сърцето ми страдаше заедно с нейното.
Обичах я много. От дете я обичах. И тя ме обичаше, личеше по погледа. Дори
и когато някой сгафеше в нещо, после не се налагаха обяснения - телепатията
вършеше всичко.
- Стига кафета! - днес ми се сопна - Имаш ли водка?
Имах, разбира се.
Тя запали цигара. Мълчеше и пушеше.
Напоследък го правеше често.
- Как са децата? - попитах я
- Добре са... Наздраве!
Гризеше си ноктите и ме гледаше трескаво...
- Той иска бебе - изтърси
Подскочих:
- Така си и знаех! Колко пъти ти казвах? Остави го!
- Не мога...
- Не можеш...
Завиждах и и ми беше мъчно за нея.
- Любовта те наказва!
- Зная, много съм грешна...
Загледах се в нея. Беше толкова хубава. Озарена от мъката като есенно цвете.
- Какво да направя? - попита ме тихо...
Бутнах стола и нарязах салата. Малко реалност.
- Обичат те двама...
- И аз ги обичам ...
- Избирай тогава!

Тази моя приятелка, как ми е близка. Обичах я много и тя ме обичаше, но за пръв път в живота си аз не знаех какво да и кажа.

Пийна си здравата. Олюля се и стана:
- Отивам да спя... да сънувам... Може би в сънищата ше намеря решение...

И си тръгна - нещастна сред толкова щастие, и толкова праведна в своето падение.

А децата и чакаха...
И още едно - неродено...

А на мен ще ми липсва, ако някой ден си отиде завинаги. Просто няма да бъда без нея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Андреева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре, погребала си лошото в себе си. Сега трябва да гледаш напред. Нещата ще се подредат. Много късмет ти пожелавам.
  • Радвам се, че се запознахме. Още на срещата ти казах, че те чета и продължавам. Пиши!!!
  • Към Елена Димова-не се сърдя,напротив-критиката е хубаво нещо,но мисля, че не си разбрала за какво става дума.Приятелката ми и аз сме един и същи човек.Понякога в живота стават обрати и в един момент осъзнаваш,че много години не си живял като себе си и затова трябва да предприемеш нещо за да не продължаваш да живееш в лъжа.Този разказ го писах преди няколко години точно преди да мина през бариерата,т.е.развод след 16 г. и не съжелявам защото днес макар и да минах през доста страдания и трудности се чувствам горда,че децата ми са добри и най-вече,че АЗ СЪМ СЕБЕ СИ!Желая ти щастие1
  • Извинявай, Силвия, аз съм малко проста жена и не разбрах някои неща. Реквием, мисля, че е погребална песен или мелодия. Приятелката ти пие, пуши, има двама обожатели, единият иска дете от нея. С две думи, твоята приятелка е в разцвета на годините си. Има деца, т. е. има причина, заради която да живее. Казваш, че е грешница. Дори децата й да не са законни, тя не се е отказала от тях. Напротив, това е една смела жена, която е искала да има деца, има ги и се грижи за тях. Това сега е модерно, мъж и жена да живеят заедно, без да са женени. Жената отдавна носи товар, по-голям отколкото й се иска. Мисля, че трябва да допълниш с малка информация разказчето си. Не се сърди. След няколко дена ще изтрия изказването си, независимо от твоята реакция.
  • Поздрави!

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...