РЕКВИЕМ ЗА ПРИЯТЕЛКА
на Диана
Толкова ми е близка тази моя приятелка, че само като я гледах как се измъчва,
сърцето ми страдаше заедно с нейното.
Обичах я много. От дете я обичах. И тя ме обичаше, личеше по погледа. Дори
и когато някой сгафеше в нещо, после не се налагаха обяснения - телепатията
вършеше всичко.
- Стига кафета! - днес ми се сопна - Имаш ли водка?
Имах, разбира се.
Тя запали цигара. Мълчеше и пушеше.
Напоследък го правеше често.
- Как са децата? - попитах я ...