Бяха юлски горещници. От небето се стичаше огнена лава... Трите приятелки решиха да се разхладят на биричка, цаца и пържени картофки. Напук на всички диети. Ресторантчето се намираше в парка сред природата и беше предпочитано място от жителите на градчето. Почудиха се, че няма хора по това време, но пък си избраха най-хубавата крайна маса - под надвисналите клони на върбата. Завързаха сладка приказка. Келнерът нещо се бавеше... От време на време се чуваше шум от пристигащи и заминаващи коли, щъкаха хора насам-натам... После отново настъпваше космическа тишина. Келнерът все не идваше... А вечерта беше прекрасна! Вятърът ги милваше, звездите им намигаха и щурците се надпреварваха да им пеят... Беше толкова хубаво! Сякаш бяха попаднали в райско кътче... По едно време усетиха, че огладняват. Огледаха се - бяха съвсем сами.
Тази вечер ресторант „Робинзон" не работеше...