Роди се Новият Ден
Новият Ден се роди в бялото звънче на момината сълза. Излезе оттам мъничък и дъхав. С една капчица роса се пързулна по листенцето на земята. Започна да се разхожда между мокрите тревички и да се вглежда в спящите лица на цветята. Беше съвсем тихо. Ей, има ли някой? - провикна се малчуганът. - Това съм аз, Новият Ден. Искам да си играя. Хей, събуждайте се!
От гората с един слънчев лъч се подаде Слънчицето, погледна Новия ден и се усмихна.
Хвана се Денят за слънчевия лъч и тръгнаха из гората. Всеки, до когото се докосваха, се отърсваше от нощната дрямка и започваше да се радва на света, да пъха с крила, да пее песни и да разтваря към Деня и Слънцето обятия от разноцветни листчета. Така чудно-ароматно стана на мъничкия Ден, че той забрави да се държи здраво за лъча и в този миг бе уловен за крака от шипковия храст. А лъчът се забърза по пътя си нататък...
Къдрокосият Ден, целият изцапан с цветен прашец, с почуда разглеждаше преобразилият се изведнъж свят. Шипковият храст погледна към къдрокосото момченце и спусна клончето си към земята.
Той се изправи на краката си и изведнъж забеляза, че е пораснал.
Шипковият храст се замисли за известно време и накрая отговори на нетърпеливия юноша:
Сега Денят се замисли и бавно се заскита нанякъде. Над главата му птичките пееха своите песни, така звънки и весели, че по цялата земя от тях се събуди радостта. А Денят мина покрай, защото във всичко търсеше смисъл. Та нали вече беше „голям"?! Така радостта остана настрана...
Изведнъж на пътечката се показаха момченце и момиченце. Момченцето държеше здраво момиченцето за ръка и нещо ядосано му говореше. В началото то внимателно слушаше, а след това внезапно спря, обгърна с възхитен поглед всичко наоколо и възкликна:
Какъв красив и вълшебен Ден!
Момченцето вдъхна аромата на шипката, чу песента на птиците и каза:
И като се смееха побягнаха към реката. Денят се развълнува. Нима децата говориха за него, за Деня, без да го виждат, като гледаха как наоколо всичко, което пееше, звънтеше, цъфтеше. А защо ли казваха, че той е чудесен? Значи всичко това той беше донесъл със себе си? Просто така от нищото? И значи може ей така, да тича след пеперудите, да яде орехчета заедно с катеричките, да се рее във висините с орела?
Когато Слънцето се спусна към върха на боровете, щастливият Ден махна от лицето си искрящите капки вода от реката. Къдрокосият юноша с очи, пълни с живот, обърна своя взор към водата и се засмя.
„О, колко съм пораснал само" - помисли си Денят и стана от земята. Беше станал по-висок от боровете. Загледа се към хоризонта, където едно светило бавно плуваше. Денят изведнъж видя стройна девойка, в сребристо сияние. Без да бърза, тя идваше на среща му. В нейните черни коси сияеха самоцветни камъни - такива по-рано Денят не беше виждал по белия свят.
......................
На уторото глухарчето разтвори своето цветче. В него, цялото обсипано с цветен прашец, отвори очички малко момченце. Изведнъж то кихна и падна от цветчето върху гръбчето на сънено зелено гущерче.
Роди се Новият Ден.
© Светлана Все права защищены