Роди се Новият Ден

Новият Ден се роди в бялото звънче на момината сълза. Излезе оттам мъничък и дъхав. С една капчица роса се пързулна по листенцето на земята. Започна да се разхожда между мокрите тревички и да се вглежда в спящите лица на цветята. Беше съвсем тихо. Ей, има ли някой? - провикна се малчуганът. - Това съм аз, Новият Ден. Искам да си играя. Хей, събуждайте се!

От гората с един слънчев лъч се подаде Слънчицето, погледна Новия ден и се усмихна.

• - Добре дошъл, палавнико! Аз ще си поиграя с теб. Хвани се по-бързо за един от моите лъчи и докосни с него тревите, цветята, птичките и пеперудите.

Хвана се Денят за слънчевия лъч и тръгнаха из гората. Всеки, до когото се докосваха, се отърсваше от нощната дрямка и започваше да се радва на света, да пъха с крила, да пее песни и да разтваря към Деня и Слънцето обятия от разноцветни листчета. Така чудно-ароматно стана на мъничкия Ден, че той забрави да се държи здраво за лъча и в този миг бе уловен за крака от шипковия храст. А лъчът се забърза по пътя си нататък...

Къдрокосият Ден, целият изцапан с цветен прашец, с почуда разглеждаше преобразилият се изведнъж свят. Шипковият храст погледна към къдрокосото момченце и спусна клончето си към земята.

• - Аз съм Денят - представи се момчето - родих се днес.

Той се изправи на краката си и изведнъж забеляза, че е пораснал.

• - Вече съм голям - с гордост съобщи Денят и помириса красивия розов цвят на храста. - Защо твоите цветове миришат толкова сладко?

Шипковият храст се замисли за известно време и накрая отговори на нетърпеливия юноша:

• - Аз живях като се храних с живителния сок на земята, събирах топлината на Слънцето, изпълвах листчетата си с усмивките на звездите и сега искам да раздам всичко това на другите. Аз също не знам защо така ухаят цветовете ми. Но нима това е важно?

Сега Денят се замисли и бавно се заскита нанякъде. Над главата му птичките пееха своите песни, така звънки и весели, че по цялата земя от тях се събуди радостта. А Денят мина покрай, защото във всичко търсеше смисъл. Та нали вече беше „голям"?! Така радостта остана настрана...

Изведнъж на пътечката се показаха момченце и момиченце. Момченцето държеше здраво момиченцето за ръка и нещо ядосано му говореше. В началото то внимателно слушаше, а след това внезапно спря, обгърна с възхитен поглед всичко наоколо и възкликна:

Какъв красив и вълшебен Ден!

Момченцето вдъхна аромата на шипката, чу песента на птиците и каза:

• - Да, Денят е чудесен. Да отидем да се изкъпем в реката, за да не пропуснем Деня - на всичко да се насладим.

И като се смееха побягнаха към реката. Денят се развълнува. Нима децата говориха за него, за Деня, без да го виждат, като гледаха как наоколо всичко, което пееше, звънтеше, цъфтеше. А защо ли казваха, че той е чудесен? Значи всичко това той беше донесъл със себе си? Просто така от нищото? И значи може ей така, да тича след пеперудите, да яде орехчета заедно с катеричките, да се рее във висините с орела?

Когато Слънцето се спусна към върха на боровете, щастливият Ден махна от лицето си искрящите капки вода от реката. Къдрокосият юноша с очи, пълни с живот, обърна своя взор към водата и се засмя.

„О, колко съм пораснал само" - помисли си Денят и стана от земята. Беше станал по-висок от боровете. Загледа се към хоризонта, където едно светило бавно плуваше. Денят изведнъж видя стройна девойка, в сребристо сияние. Без да бърза, тя идваше на среща му. В нейните черни коси сияеха самоцветни камъни - такива по-рано Денят не беше виждал по белия свят.

• - Какво е това? - попита той девойката. - Ти коя си? Как се казваш?
• - Нощта - отвърна с тъга тя, забавяйки крачка. А аз те познах - ти си Денят. Ние не трябва да се срещаме, иначе ще изгориш, така както догаря Слънцето зад хоризонта.
• - Не съм срещал по-прекрасна девойка! - възкликна Денят. - Няма да си замина, искам да бъда до теб, за да сътворим света по-прекрасен!
• - Но ти ще загинеш, ако се докосна до теб.
• - Тогава нека да бъде макар и миг вълшебен! - отвърна решително Денят, направи крачка към Нощта и протегна към нея ръце. Нощта сложи дланите си в неговите и Денят усети как всичко се топи, как се разтваря земята, как звездите изплуват иззад облака и как меко и необикновено светят очите на неговата любима...

......................

На уторото глухарчето разтвори своето цветче. В него, цялото обсипано с цветен прашец, отвори очички малко момченце. Изведнъж то кихна и падна от цветчето върху гръбчето на сънено зелено гущерче.

• - Кой си ? - размърда се то.
• - Аз съм Новият Ден! - отвърна уверено и звънко малчуганът.

Роди се Новият Ден.