РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) - част трета
***
Синът на Христо, Костадин, е бил около 22 годишен момък по време на преселването. В родното Ипчелий бил сгоден за красива девойка – черноока гъркиня, но тя починала преди войната. Тъгувал младият Костадин за милата си годеница, за погиналите майка и братя и в нощите цигулката му плачела над заспалото село Узун Хасан. Ето една от плачещите песни на Костадин:
Си залюбих едно моме
от маленко до големо
Дойде време да го вземам-
падна моме, се разболе.
Аз отидох да го видам-
лоша болест наросила
бело лице потемнело,
църни очи затворени.
Аз си дойдох да го видам, ...