chergligan
38 результатов
Песен на трубадура
Воал обвива твоето лице,
възпяват красотата ти поети!
За всеки дар си, но това сърце
дали за мъж един в нощта ще свети?! ...
  1378 
Песен на разбойника
Лес вековен разбойнишки,
тъмен открай време.
Остър нож, затъкнат в пояса,
тежи като бреме. ...
  1427 
Зима на село
На Зинка
Изсипа небосклона ситен сняг
и той покри изгнилите листа,
и всичко заблестя от чистота, ...
  700 
С Ъ Д Б О В Н А С Р Е Щ А
Колективно творчество на
anelim 68 / Kadife / chergligan / Zinka
Седеше там, на ъгъла пред бара
отчайващо красив и твърде млад. ...
  710 
ПЕСЕН ЗА КУЧКАТА
Реплика по „Песень о собаке“ на Сергей Есенин
Сутринта се окучи -
седем малки роди,
като нея златисти, ...
  2068  23 
ЕЗИКЪТ НА ОМРАЗАТА
В българското общество, трябва да признаем, все още има силни антитурски настроения. Нещо повече - в живота на нашето уж демократично общество все още се възприема като силно патриотично онова възпитание, което ни внушава неприязън, да не кажа омраза и ненавист към всичко, което н ...
  1953 
На ***
Не питай ме защо посред забава
От черни мисли често съм терзан,
Защо на всичко мрачен взор отправям,
Защо не ми е мил живота-сън! ...
  1304 
* * *
Забравен блясък на очи
аз виждам и долавям смътно
с цигулките как нежно, гръдно
друг глас сега във мен звучи. ...
  2446 
РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) - осма част
Дядо Костадин, Христакиевият син, беше последен представител в рода на колоритния образ на българския селянин - хубавият, мъдрият, спокоен и чист селянин. Отрано свикнал със земеделския труд, този труд като че ли не му тежеше. Каквато и работа ...
  723 
РОДЪТ (седма част )
Девети септември 1944 година безспорно е една значима дата в българската история през 20 век. Спорни са само избраният път за развитие и постигнатите по него успехи.
Промени се животът в българското село. Ралото на времето преобърна народните пластове, нови ветрове освежиха възду ...
  708 
РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) - шеста част
Годината 1923 донася не само тревоги, а и радост в дома на Христакиеви. Живота си има своите големи и добри закони. Четири години след сватбата на Костадин и Злата се ражда първият им син, пръв внук на дядо Христаки. Кръщава го по селски обич ...
  705 
РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) част пета
***
Вече е 1919 година. Помъдрял е българският селянин след войните. По друг начин иска да живее. Гласува доверие на Земеделския съюз. На власт идва правителството на Александър Стамболийски. В село Тракия вече е изградена силна земеделска дружб ...
  937 
РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) част четвърта
***
През 1906 година предстояло на малкия брат Михал да иде в казарма. Най-старите преселници от Ипчелий казвали за момъка, че много приличал на прадядо си Михал (Дели Михал) - бил му „одрал кожата“. А и по нрав момъкът напомнял на едновреме ...
  767 
РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) - част трета
***
Синът на Христо, Костадин, е бил около 22 годишен момък по време на преселването. В родното Ипчелий бил сгоден за красива девойка – черноока гъркиня, но тя починала преди войната. Тъгувал младият Костадин за милата си годеница, за погинал ...
  739 
РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) - част втора
***
Михал(Марчо), син на Костадин от някакво малко селце около град Мустафа паша (днес Свиленград), е по прашните пътища на Румелия с кърджалийска дружина. Робът е разкършил плещи и потърсил простор. Но къде има простор в тази робска земя? Са ...
  862 
Р О Д Ъ Т
(Кратка хроника на един тракийски род)
***
Видях красиво изрисувано дърво в дома на мой италиански познат. Мощен ствол, огромна корона и яки, жилести корени, надписани с имената на предците му. Под най-дълбоките корени написано „около 1380-1400 година сл. Христа“.
Знае и почита моят италиа ...
  838 
Дъждът
Аз съм дъждът. Идвам изведнъж, желан или не. Понякога съм тих и нежен, топъл пролетен дъжд и звънвам като музика над стрехите. Друг път съм студен и с остри камшици плющя по земята и хората. Понякога ми се сърдят – причинявам неудобства, мокря „до кости“, правя кални локви. Но много по-често ...
  811 
Гергьовденско
„Свети Георги ще помолим
с нас по пътя да върви...“
агънца ще му заколим,
та над нас да се смили. ...
  1010 
ГЛАВА И СЪРЦЕ
На К
Главата ми казва – поспри се!
Сърцето ми казва – препускай!
Главата ми казва – почивай! ...
  638 
„Люлякът ми замириса“
Ив. Вазов
Пролет, люлякова пролет,
твойта хубост във какво е?
В мирис на цветя си скрита, ...
  2047 
Идва пролет... „Пролет моя, моя бяла пролет!“ Хубава си, скрита си в аромата на липите, в нежнобелия ябълков цвят, в упойващия дъх на бадемовите дръвчета, разцъфтели в Аязмото над Стара Загора.
Обичам те, пролет в родния град! Но ти, роден град, особено си ми скъп сега, когато е тъжно и пусто, и теж ...
  1616 
Беше празник, беше радост и бяха поздравления.
Писах писма и поздравих всички, поздравих и теб, любов моя. И във всичките ми поздрави имаше капчица от любовта ми към теб, тези капчици правеха всички мои поздравления много по-красиви от всеки друг път. Не казвам, че с тези поздрави съм мислил само за ...
  1713 
Средновековен романс
„В градината тиха, в среднощния час
със свойта китара пак пея ти аз.
В таз лунна нощ, мила, нима ти заспа?
Стани, събуди се, при мене ела! ...
  840 
НЕВЪЗВРАТИМО
В памет на 13-годишния Кольо Пасков,
който имаше дарба на художник
Стръкче трева от земята напира -
всичко което живее, умира. ...
  559 
Нощ в Змейово
От теб ли Змеят-Горянин отвлече
най-лична мома загорска?
Гиздава Яна отнесе далече
нейде в усоите горски. ...
  638 
ПОЕТ
Аз пазя много болки в паметта си
и всяка някога ще стане стих;
и те ще бъдат простички и къси
като въздишката на полъх тих. ...
  741 
На всички, които обичат изобразителното изкуство
Изкуството за теб е свято,
любов към него съхрани!
Хляб е насъщен за душата,
пред нас открива висини. ...
  836 
Зима. Сипе се обилен, хубав сняг и засипва пътеката към старата круша в дъното на двора. Снегът бързо закрива всичко черно – побелява навсякъде...
Аз гледам през прозореца. Вече се свечерява, но снегът дава допълнителна светлина и вечерта идва по-късно от друг път.
Излизам на двора. Пътеката е накло ...
  769 
Спомням си мое стихотворение от детството
Бъдни вечер
Бъдни вечер, в одаята
покрай топлата камина
ще посрещнем ний зората, ...
  777 
Животните имат по-съвършенни първични сетива от нас, хората. Те усещат по-добре от нас какво предстои, какво ги очаква.
Така и моят котарак беше предусетил своята смърт. В последните си часове милият ми Письо се усамотяваше и когато аз отивах при него, ласкавият, милият и всеотдаен Письо Нафи биеше ...
  851 
Колажът е дело на )
Някога, много отдавна, чух една странна приказка – приказката за момичето, издялано от голям къс каменна сол. Гениален скулптор, помилван от Бога, вероятно я е направил, та соленото момиче станало живо, като нас двамата с тебе, мой читателю.
Жадно оглеждало света с широко отворен ...
  2626  15 
Вълкът е властелин и повелител на нашите гори. В днешно време обаче е все по-трудно да се открие вълк в горите ни. Няма го, изчезна властелинът. Сега горите са пълни с чакали.
Чакалите са винаги там, където вълчото племе е на изчезване.
Вълк – обругаван и мразен, страшен и жесток, преследван и изтре ...
  1537 
На петдесет години бях страстен ловец, нещо повече – бях гонач, кучкар.
Година и половина по-рано си бях взел тримесечно ловно кученце, порода лудогорско гонче. Тази порода в нашия край отглеждат само за лов на диви прасета. А и за мен това беше истинският лов. Не обичах да ловувам друг дивеч – бях ...
  1008 
( Из тракийския фолклор )
*
*
*
Всичко в теб е хубаво, Искра Делигьозова! Сърцето ме заболява, като те погледна, искрице моя. ...
  846 
Той е грозен. Младите ловци винаги искат да убият за пръв път не друг дивеч, а точно
него - глигана. Еленът е красив с пищно разклонените си рога, сърната плаче, заекът пищи... Не,не! Само глиган - той, грозният, само той трябва да падне под първия изстрел на младия ловец.
Васил се промъква през гъс ...
  797 
Донесе я горският Димитър, конфискувал я от бракониери, които убили майката и взели малкото ù.
-Храни я, Иване, ти обичаш животинките. Протокол има за нея в полицията. Когато порасне, ще видим - или в гората ще я върнем, или в градския зоопарк.
Иван захрани сърничката с козе мляко. Трудно я накара д ...
  1038  14 
В мойто село има две чешми – Синджирлия и Луд Кольовата.
Синджирлия е със студена и сладка вода. Тя е до крайните къщи на селото и когато в несъвършения наш бит спират водата в домовете ни, на Синджирлия се струпва цялото село и зарежда туби и шишета за гасене на жаждата си.
Луд Кольова чешма е дале ...
  1016 
Виждам края на един ден - моят ден. Свечерява се, стадата се завръщат от паша. Моето куче очаква вечерната дажба и свободата от синджира - ще е пазач през нощта. Мрачно е, небето стои ниско над двора, още малко и ще падне с трясък върху сухата земя. Но едри капки дъжд, бавни и спокойни, ме подканват ...
  1394 
Предложения
: ??:??