„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 17

Разказ №17

По повелята на вожда

„Политиката е за ония, дето знаят как да се забавляват с нея. Станеш ли взел я на сериозно политик..., спукана ти е работата!“

Разказвачът

I.

Макар учредена преди броени месеци, партия „Благоденствие“ спечели изборите. Е, стори го с малко - едва със 7% разлика пред класиралото се на второ място формирование, - но все пак се оказа първа политическа сила. Председателят на втората по резултат партия - „Сполука“, - Жечо Пандев, по прякор „Тубата“, понеже наричаше опонентите си, цитираме точно, „туби с твърде оскъдно интелектуално съдържание“, без даже да му хрумне да се замисли, че интелектът не е количествена характеристика, призна поражението си и кандиса да остане в опозиция, ала, разбира се, само дордето, както се изразяваше, успееше да намери подходящ повод „да „смачка“ дебелия врат на тубата Лачов“.

Преговорите за сформиране на кабинет протекоха трудно, ала... - с финален успех. „Благоденствие“ се коалира с 2 от по-малките партии - „Добруване“ и „Справедливост“. Премиер стана лидерът на „Благоденствие“ - огромният в буквален смисъл Личо Лачов. Висок цели 202 сантиметра, почти кубичен на вид, понеже килцата му бяха само малко над... 150, той се движеше плавно и величествено, като същинска стенобойна машина. Бутнеше ли някого с рамото си без да ще, оня стремглаво политаше към земята и рядко се случваше да не падне. В противовес на него, лидерите на „Добруване“ и „Справедливост“ бяха твърде дребновати. Този на „Добруване“ - Ванчо Стъргов - му бе само малко до над пъпа, слаб и болнаво изглеждащ някак. Макар с „идея“ по-висока от него, председателката на „Справедливост Стайка Дупева“ също бе тънка като върлина и - в добавка - говореше толкова тихо, щото трябваше да си на по-малко от метър, та да успееш да я чуеш и - на още по-малко - за да разбереш думите й...

II.

Лачов реши да постави проблемата с коалицията ребром още в самото начало, та да няма тън-мън подир туй. Затова се срещна тайно със Стъргов и Дупева, па им рече, поглеждайки ги извънмерно строго:

- Знаете, че има ли нови избори, парламент няма да видите. Затова всичко, което ще става в коалицията, под мой личен контрол и по моя лична повеля ще е, пък вие само ще кимате и ще викате: „Да, г-н премиер!“, „Прав сте, г-н премиер!“, „Вашите врагове са и наши, г-н премиер!...“

След тези, ще признаете, пределно ясни по отношение на коалицията слова, все пак попита ситните си събеседници:

- Имаме ли съгласие по тоя пункт?

- Да, г-н премиер! - в един глас отвърнаха Стъргов и Дупева, като даже доста дълбоко кимнаха при това.

- Ха така - доволно потри ръчищата си Лачов. - Щом по тоя пункт се не разминаваме, други пунктове няма и не може да има.

Така приключи първата - и единствена - среща на лидерите в коалицията. Това, което последва, бе възможно най-пестеливата политика на премиера Лачов, станала известна по-късно - кой знае защо - като „лачозерия“, някои твърдяха, че било от думата „мизерия“, ама горещо ви препоръчваме да не им вярвате, най-малкото понеже - О, ужас! - се оказаха опоненти на премиера Лачов или, както доби название по време на премиерстването си, „Харното дебело слънце на нацията“...

III.

Веднъж, малко подир сформирането на правителството, тъкмо дорде дояждаше седмото си министерско кюфте и се готвеше да захване първото от следващите 5 в чинията си, съзря пред себе си притеснената физиономия на говорителя на кабинета Тъпчо Тумбев.

- Сядай тука, Тъпчо! - приветства го Лачов, потупвайки шкембето си. - Пет-шест министерски кюфтенца няма да те направят по-тъп, отколкото си и без това. Да - кимна жизнерадостно, - но пък могат да те нахранят!

- Оставете това, г-н премиер! - поклони му се дълбоко Тумбев, отправяйки му уплашен поглед. - Още в самото начало на управлението ни се сблъскваме с един наистина много тежък проблем, който може да ни „изяде“ подкрепата!

- Спокойно, Тумбев - довърши седмото си кюфте Лачов, погълна осмото и, дъфчейки го, набоде на вилицата си деветото. - Знаеш, че за шефа ти неразрешими проблеми няма, нали? Така че докладвай спокойно.

- Няма как да съм спокоен, г-н премиер - пак понечи да се поклони Тумбев, ала в последния момент се сети, че вече го бе сторил, та леко се изчерви и продължи: - Държавата е пламнала от летни пожари!

- Пламнала ли?! - огледа се наоколо си привидно учуден Лачов. - Не виждам тука нещо да гори. А ти?

- Огънят е по полята и из горите - ненужно отвърна Тумбев, като едва не си прехапа езика по причина тия свои крайно неуместно риторически слова.

- Знам, Тумбев, знам - благо се усмихна премиерът, па погълна и деветото си кюфте, оригна се шумно и хвърли в устата си следващото. - Естествено, че гори там - рече, след като го посдъвка, па се друсна лекичко, та да разтръска храната и да направи място за още. - Че де другаде да гори, Тумбев? Па много ли е изгоряло?

- Много! - почти простена говорителят на кабинета. - Толкова много, щото злите езици твърдят, че тазгодишната реколта щяла да е най-слабата от 50 години насам!

- По градовете гори ли? - делово се осведоми Лачов, начевайки единадесетото си кюфте, ала вече не наведнъж, а на цели няколко хапки - явно позаситил се беше.

- Много по-слабо - бе отговорът.

- Какво е съотношението на избирателите ни в селата и градовете? - запита премиерът, облягайки се в стола с решението да си поотпочине преди изяждането на последното, дванадесетото си министерско кюфте.

- 25 на 75% - „изстреля“ Тумбев.

- Такааа! - блажено се прозина Лачов. - Понеже в градовете гори твърде слабо, там няма да правим нищо. Ще вдигнем само малко патардия, колкото да си рекат жителите им, че действаме. Така ще запазим почти всичките си градски избиратели. Що се отнася до селата, пожарищата вероятно ще отблъснат от нас, управляващите по време на разгарянието им, около половината от тях. Другата половина обаче - подсмихна се лукаво - ще продължат да ни подкрепят - просто тъп селски конформизъм - нищо повече. Следователно няма да изгубим никаква съществена електорална маса, ако просто... оставим пожарите да си горят...

- И сега? - запита говорителят на кабинета. - Какво ще наредите?

- Разбра ли туй, дето ти го рекох, бе Тъпчо? - осведоми се премиерът, залавяйки се и с последното си кюфте. - Ако не си, сядай при мен и начевай с кюфтетата, пък белким тъй успееш да образуваш поне една-едничка миниатюрна гънчица връз гладкия си като добре почистена ски писта мозък.

- Разбрах го, г-н премиер - кимна Тумбев. - Да вдигнем малко патардия из градовете и да оставим селата на пламъците.

- Точно! - едва не се задави от въодушевление с последната хапка от последното си кюфте Лачов. - Така те искам!

Сетне, махвайки на началника на кабинета да си върви, си поръча голямо парче торта и го зачака, облизвайки се...

IV.

Два месеца по-късно в коридорите на Министерския съвет, дето можеше да бъде засечен твърде рядко, се сблъска с министъра на заетостта от „Добруване“ Манчо Манев.

- Тъкмо вас дирех, г-н премиер! - поклони му се възрадван от срещата министърът. - Назрява проблем, който трябва да обсъдим.

- Тука, Манев, тука ще го обсъдим - „отсече“ премиерът. - Нямам време да вися по кабинетите на министрите и да си плямпам празни приказки с тях, нали знаеш?

- Знам, г-н премиер - увери го Манев, изчервявайки се и отстъпвайки лекичко, та шефът му да го не забере с рамото си.

- Докладвай тогава - загледа го очаквателно Лачов.

- Твърде много расте безработицата в държавата - притеснено отвърна министърът. - Ако продължи да се разраства, ще обвинят „Добруване“, понеже съм неин представител в кабинета.

- Спокойно, Манев - благо му се усмихна премиерът. - Ще говоря с шефа на статистиката да нагласи данните за миналото тримесечие тъй, щото да излезе, че безработицата не само че не се е повишила, ами и мъничко - да не смятаме людете за чак толкова глупави, колкото са..., - съвсем мъничко е намаляла.

- Благодаря, г-н премиер! - засия в усмивка Манев. - Нямам думи, с които да ви се отблагодаря за тоя наистина извънмерно благороден жест!

- Не са нужни думи, Манев - изгледа го многозначително премиерът. - Дела трябват. Аз пък ще ти бъда благодарен, ако ме включиш като консултант в някой от европейските проекти на министерството, та да „посмажа“ мъничко с някое и друго евро поопразнения си джоб...

V.

Вече бе изминала около половин година от управлението на кабинета Лачов, когато по време на една от едва няколкото до момента срещи на Министерския съвет министърката на образованието Дарка Пакова от „Справедливост“ вдигна ръка, при което премиерът кимна, давайки й думата.

- Получавам все повече сигнали за драстично повишаване на отсъстващи от часовете в училищата ученици - притеснено започна тя. - Опасявам се, че, ако тенденцията продължи, а тя няма как да не продължи, просто не намирам начин да бъде спряна, обвиненията ще са върху „Справедливост“, понеже съм излъчена от тази партия все пак.

- Това да ти е проблемът, Пакова - махна пренебрежително с ръка Лачов. - Възложи на подчинените си да организират кампания против „войната“ по пътищата и тъй ще отклониш вниманието на обществеността от тоя въпрос. Озаглавете я примерно „Да спасим децата си от шофьорското безумие“ или както там решите. Ще видиш, че ще сработи!

- Много ви благодаря, г-н премиер! - дълбоко му се поклони Пакова с грейнало лице. - Още днес ще възложа на подчинените си да организират такава кампания!

- Па като я организирате - ведро я погледна Лачов, - сторете ме неин патрон, та да се задържи някое и друго „мършаво“ евро в „опустелия“ ми джоб...

VI.

Мина още половин година и рейтингът на кабинета стремглаво започна да спада. Тогава, подир една продължителна нощна среща на ръководството на „Благоденствие“ с участието на самия премиер, Лачов направи дълго телевизионно обръщение, което дословно цитираме тук:

- Уважаеми избиратели, скъпи сънародници! Вече повече от година ние, от „Благоденствие“, управляваме заедно с коалиционните си партньори от „Добруване“ и „Справедливост“. Може да не сме много умели, може да допускаме грешки - и със сигурност го правим. Никога обаче, никога, никога нито сме лъгали, нито сме крали - нещо, което съвсем не може да се каже по адрес на коалиционните ни партньори! Въпреки многократните ми увещания, министърът на бедствията и авариите от „Добруване“ не стори нищо съществено за потушаването на пожарите, унищожили огромна част от реколтата миналото лято! Само вдигна малко патардия по градовете - А точно в градовете най-малко горя, нали?... - и толкова! Колкото и да молех министъра на заетостта - между другото също от )“Добруване“ - да вземе мерки по отношение на безработицата, той не само че не го стори, ами и... нареди фалшифицирането на статистическите данни, изкарвайки я далеч по-ниска, отколкото е в действителност! Колкото и да настоявах министърката на образованието от „Справедливост“ да вземе мерки по отношение на все по-стремглаво растящия брой на отсъстващите от учебните часове в училищата ученици, тя даже не си помръдна пръста, за да опита да оправи проблема! Вместо това... го маскира с кампания против „войната“ по пътищата, на която станах патрон, просто понеже все пак бе - и си остава - нещо полезно, нали?...

- Ето поради всичките тия зулуми от страна на коалиционните ни партньори, скъпи сънародници, подавам оставката на кабинета и поемам курс към нови избори...

VII.

По време на предстоящата особено свирепа предизборна кампания освен че не пропускаше повод да уязви бившите си коалиционни партньори от „Добруване“ и „Справедливост“, Лачов пусна слух, че лидерът на основната опозиционна партия „Сполука“ Жечо Пандев-Тубата си купил на безценица няколко частни имота по морето и че - в добавка - бил таен покровител на разобличена заради политиката си на изнудване фирма за охраняване на търговски обекти. Не се съмнявайте, че това му донесе небивал триумф. На предстоящите избори „Благоденствие“ спечели цели 44% от гласовете и Личо Лачов успя да формира самостоятелно правителство, задържало се на власт цели... 3 мандата. Сетне, когато вече не можеше да удържа рейтинга на партията си висок, патетично се оттегли от ръководството й и - в добавка - от премиерския пост, ставайки европейски комисар на държавата си във важния - и, разбира се, финансово изобилен - ресор... „енергетика“.