Беше един от онези петъчни следобеди, когато в хотела не се случваше нищо. Новите групи щяха да дойдат в понеделник и сряда. Петнадесетина финландци се бяха напили край басейна и спяха под чадърите. Една се опита да влезе в басейна, но падна и там си остана да изтрезнява на земята. Беше ми писнало всеки ден да я влача до стаята й пияна. Готвачката и бабата на шефката седяха пред бара и говореха нещо за желето, но толкова шумно и високо, че гръцкият звучеше отново непосилно грозно. Зави ми се свят само докато слушах бръщолевенето им. Приближи се Елси, нещо като key-keeper, влачейки огромното си туловище като балон с метални топчета и говореше нещо по телефона на онзи английски, който говорят само тук. Устата й с пластове червило се движеше като уста на преживяща камила. На бара седеше един холаднец. Пич беше. Пиеше по 10 бири за час. И се смеехме много, защото ги обсъждахме.
После чух потупването на бастунчето. Разбрах, че бащата и слепият му син от стая 101 се бяха прибрали от интервют ...