5 min reading
Беше един от онези петъчни следобеди, когато в хотела не се случваше нищо. Новите групи щяха да дойдат в понеделник и сряда. Петнадесетина финландци се бяха напили край басейна и спяха под чадърите. Една се опита да влезе в басейна, но падна и там си остана да изтрезнява на земята. Беше ми писнало всеки ден да я влача до стаята й пияна. Готвачката и бабата на шефката седяха пред бара и говореха нещо за желето, но толкова шумно и високо, че гръцкият звучеше отново непосилно грозно. Зави ми се свят само докато слушах бръщолевенето им. Приближи се Елси, нещо като key-keeper, влачейки огромното си туловище като балон с метални топчета и говореше нещо по телефона на онзи английски, който говорят само тук. Устата й с пластове червило се движеше като уста на преживяща камила. На бара седеше един холаднец. Пич беше. Пиеше по 10 бири за час. И се смеехме много, защото ги обсъждахме.
После чух потупването на бастунчето. Разбрах, че бащата и слепият му син от стая 101 се бяха прибрали от интервют ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up