РУДОЗЕМСКАТА ОБОГАТИТЕЛНА ФАБРИКА 

           Рудоземската обогатителна фабрика е проектирана от Механобр – Ленинград, СССР (днес Сант Петербург, Русия). Строена е през 1952-ра и началото на 1953-а. Същата година през май
фабриката е пусната в експлоатация, а официално е открита на 07.11.1953-та. За времето си тя е най-голямата флотационна фабрика у нас и е една от най-големите фабрики в Европа за преработка на полиметални руди.
            Създадена е с цел да се обогати добивът на оловно-цинкова руда в Маданския минен басейн – Златоград, Рудозем, Мадан.
Още при изграждането на Рудозем, на Обогатителната фабрика и на рудниците на Четвърто рудоуправление на ДМП „Горубсо” скъп гост на строителите през м. март 1953 година е маршалът на Съветския съюз Бирюзов, който вдъхновено заявява: „Рудоземската обогатителна фабрика ще бъде величествен паметник на българо-съветската дружба”, като още същата година на главния корпус на фабриката заблестява лозунгът: „Фабриката е рожба на българо-съветската дружба”. Четем го и днес.
            През 1974 г. трудовият колектив на Обогатителната фабрика е посетен от делегация партийни работници от КАССР. В книгата за впечатления е записано: „Разгледахме фабриката с чувство на дълбоко удовлетворение и радост от големите успехи в научно-техническия прогрес, в постиженията на качеството на труда… Желаем на вас, драги български другари, нови успехи в строителството на социализма…”
            На 07 ноември 1974 година тукашен гост е и генералният консул на СССР в гр. Пловдив, А. Ахилов. Той пише: „Възхищавам се от големите успехи на миньорите и обогатителите; желая от все сърце нови завоевания на миньорите и обогатителите. Нека вашите показатели да се развиват по световните равнители”. На 11 януари 1980 година Рудоземската обогатителна фабрика е посетена от българския летец космонавт Георги Иванов. В книгата за впечатления той пише: „С голямо удоволствие се запознах с производствения процес на Обогатителната фабрика в Рудозем. Желая на трудовия колектив много човешки радости, крепко здраве и космически успехи в благородната им дейност”.
            От 1953 г. до 1998 г. е имало от 350 до 490 работника.
През 1999 година е наложена ликвидация на предприятието, а през 2000 година е пусната отново в експлоатация.
            Първоначално са назначени близо 350 човека, но след това числеността им намалява до 100 човека (през 2014 г.). Числеността на персонала и производителността на фабриката е три пъти по-малка.
            Рудоземската обогатителна фабрика е с перспектива, защото има достатъчно рудни запаси за около 20 години. Освен това се пускат и нови рудници в Мадан (през 2014 г. са пуснати в употреба рудниците „Върба” и „Батанци”), което спомага за по-пълното натоварване на производствените мощности на Рудоземската обогатителна фабрика, като по този начин се добива повече концентрат. Тази промяна спомага за финансовото състояние на дружеството, а така също и на хората, които работят в Рудоземската обогатителна фабрика. Има перспектива да се отворят още рудници в района на Маданския минен басейн, като това пък ще спомогне за ангажиране на повече работници в това производство. Добитият концентрат се продава на КЦМ – Пловдив.
В момента (2016 г.) фабриката преработва рудата на Маданския минен басейн „Горубсо” – в град Мадан, и на Рудметал – в град Рудозем.
            В РОФ и рудниците на минния басейн се въвеждат машини, които подобряват производството и облекчават труда на работниците. Наличието на рудници и РОФ в района е един приоритетен поминък за населението, което обезпечава заетостта и прехраната на част от населението.

Б.а. Материалът е написан през 2016 година в град Рудозем и е поместен в книгата ми „Палитра от бои”, 2019 г.
Ползвани са данни от книгите „Обогатяване на рудите в България”, техника, София, 1964 и от „Рудозем” (1985), издадена в Смолян.
С благодарност към началника на РОФ – инж. Венко Димитров, за оказаното съдействие.