Обажда ми се Грег по телефона.
- Липсваш ми. Трябва да те видя спешно.
- О, интересно. Тъкмо си мислех и аз и...
- Професионално!
- Трябва да се видим професионално, за да:
а) пием
б) пишем
в) още нещо
Както и да е, аз всичко правя професионално и отговорно, като за последно.
- Да наблегнем няколко пъти на отговор А на първо време.
- Къде и кога?
- Пиенето ли е твоята мания?
- Може да се каже.
- Тогава пак там.
Той седеше в заведението и ми се зарадва, щом ме зърна. Приближих бавно, както подобава на истинска дама, но всъщност ме болеше крака. Той се изправи и аз застанах на един дъх от него. Прошепнах с най-сексапилния си глас.
– Какви прекрасни очи! - той се смути. - Не свеждай поглед надолу, тъкмо си оправях грима в отражението на очилата ти. Ето затова обожавам мъже с очила. - той ококори очи и тъкмо да каже нещо, аз сложих пръст на устните му – За какво ме извика? Какво толкова спешно има? – той оправи очилата, въздъхна.
– Нека седнем.
Извадих цигарите, пак се доближих до него.
– Ще ми дадеш ли огънчето си? - флиртувах и се опитвах да изглеждам загадъчна и секси, каквото и да означава това. Усмихнах му се многозначително. Грег извади автомат Калашников и... ми запали кичура, който палаво се заплете в пръстите му. Успях да запаля и пуснах тънка струйка дим към него.
- Изглеждаш страхотно, направо ме зашемети. - той не сваляше поглед от мен.
- От пуретите е, кубински са. А ти направо ме изпепели.
- От запалката е.
- И така, ще пием ли, или ще пишем?
- Исках, докато пием, да те помоля да ми помогнеш да сложа точка на "Големият ден". Заедно с теб ще стане по-лесно.
- Искаш да изкараш с мен нощта? - станах и го хванах за ръката – Ела с мен, имам изненада за теб.
- Ти не ме разбра, да довърша разказа.
- И каква да е тя – червена или G? А какво стана с онази собственичка на фабрика за мобилни телефони? Изостави ли те? Такива са бизнес дамите. Добре, ще ти помогна. - той ме прегърна
- Знаех си, че мога да разчитам на теб! - държеше ме в прегръдката си.
- О, какво става? Всъщност и аз те харесвам.
- Не, това е Калашника, запалката, която ми подари една клиентка. Мислех, че ще ти хареса.
- Определено. Атрактивна е, почти с истински размери. Обичам големите неща.
- Аз също, голяма водка например.
- Тръгвай, очаква те нещо голямо.
Пристигнахме на вилата. Настаних го в хола. Дадох му няколко списания. Прочети това: „В секса, както във всичко друго на този свят, няма перфектно изпълнение.
- Ето затова те харесвам, защото с теб се чувствам някак спокойно.
- Не ме прекъсвай, скъпи. Нека те довърша, да довърша де... няма перфектно изпълнение. Винаги може и още.”
- Лакомията е чисто човешко качество.
- Имай търпение чети тук. «Чувственият финал, достигнат по пътя на външната стимулация, е значително по-слаб. Просто защото другият тип оргазми, плод на вълшебното специално G – място с размер на еднолевка на предната вагинална стена са с вътрешен епицентър.» Нали искаше да сложиш точка. Ето ти, хем червена, хем... И за да правите разлика между видовете оргазми, а да не бъркате клиторната стимулация с особен вид спа процедура. Ти чети, аз ще приготвя изненадата. И махни очилата, че само се оглеждам в тях. Уверявам те, няма да ти трябват в следващите два часа. Аз ще се погрижа за това.
Не след дълго влезнах при него по бански, хванах го за ръцете и го поведох към двора с басейна. Грег извади от джоба си банските, бях го предупредила по телефона да ги вземе. Беше се оплел около Калашника и аз със зъби го развързах.От дипломатическото си куфарче, пълно с водка, той извади джапанките.
- Това е малкият басейн, пълен е с минерална вода. А сега внимание, това е специално за теб! - в по-големия плуваха ладийки с чаени свещички и чаши с водка и много купи с лед. – Да влизаме. Бучките лед са по-големи, защото докторката е попаднала в задръстване и докато дойде, няма да рискуваме пак да се задавиш, понеже аз бъркам изкуственото дишане с друго и става объркване.
- Тук е абсолютно, много е гот! – възкликна Грег.
- И водката е Абсолют! Ще се чукаме ли? Откога чакам този момент. Треперят ми ръцете.
- От вълнение ли? Много си емоционална!
- Не, мисля, че е от алкохолизъм, но не съм сигурна. Давай да пием, после ще се чукаме.
- Ох, тук е фантастично! Направо съм замаян. Може би от теб.
- От друго е.
- От какво?
- Това е руски стандарт.
- Харесва ми твоят стандарт. Наследство ли си получила?
- Да, и затова напълних басейна с водка Руски стан... - още не бях довършила изречението и той се гмурна и започна да ми целува краката.
- Какви ги вършиш? Винаги ли така си изразяваш радостта? Внимавай да не се нагълташ, силна е.
- По принцип не го правя, но сега съм сигурен, че са дезинфекцирани. Иде ми да се удавя от щастие.
- Изчакай докторката, идва всеки момент. Грег, ще се омъжиш ли за мен?
- Но нали си омъжена? И не се ли казва: „Ще се ожениш ли?”
- Като получих наследството, се разведох, моят не пие. А нали съм пич, та затова така питам.
- Да, ама аз...
- Скъпи!
- Защо ми казваш така, та ние...
- Защото толкова пари пръснах за теб, само и само, а ти...
- А аз си помислих, че...
- Че те харесвам ли? Скъпи ми Грег, само с теб мога да си пия спокойно, никой друг не ме разбира така, както ти. И каква книга да прочетеш и каква музика да слушаш и ех... и ти... Погледни, изненадите не свършват. В дъното има по-малък басейн с бира. Взела съм ти и куче, хем ще се плацика, хем ще пие. Да не ми летиш при съседката ти уж да видиш кучето ù. За всичко съм помислила. За лекарката съм напълнила джакузито с кока-кола. Ах, тази хитруша! Водка с кола! Пиеш си водката и си лизваш от докторката малко количка. А, ето я!
- Какъв е този мъж с нея?
- Довела е спасител за всеки случай. Я виж колко му е голям депозита. Но вече размерът няма значение, може да си го откриеш, дори да ти е малка вноската. Нали помниш колко е голяма G точката, колкото едно левче. Казах депозит, та се сетих, ще се ожениш ли за мен?
- Е, ами...
- Айде де! Ако не се получи, ще се разведем, поне ще спестим за адвокат.
- Ами аз имам една...
- Айде бе! Утре ще напълня басейна с украинска водка с люти чушки. Усмивка ли виждам на лицето ти? Добре, ще подпишем предбрачен договор. Ти ще имаш задължението да се грижиш за барбекюто, да водиш компания, за да не се разваля пиенето в басейна, да гледаш задължително с мен мачове и да не ме караш да готвя. А и при развод алкохолът да се дели по равно, а не по братски! О, Грег, Грег, Грег...
И изведнъж виждам заря. Разноцветна, красива и ме събужда противният глас на мъжа ми:
- Какъв е тоя Грег, ма? Ти сега ще ми видиш един Грег...
- Докторе, синината на окото ми е от удара. Искам да ми изпишеш нещо да ми спадне оттока и да ходя ли на очен... Я, той е заспал! Няма кой да те изслуша на днешно време. После, защо се събличаш гола като ходиш на очен? Е, как да му задържиш вниманието на докторчето, докато му обясняваш историята на заболяването, егати?!
© Светлана Лажова Все права защищены