В един ужасен зимен ден ми се наложи да се прибера до родното си място. Работата, която трябваше да свърша, беше спешна, и за мое голямо съжаление всичките автобусни билети бяха разпродадени. Оставаше ми само един избор – един колкото легендарен, толкова и зловещо-примитивен транспорт – БДЖ. Никога не съм се плашил от истории за призраци, но от това, което съм чувал за нашите железници, винаги са ме побивали тръпки. Когато бях малък, дори майка ми ме плашеше с БДЖ: „Ако не слушаш, ще те кача на пътническия влак!“. Уви, не успях да се отърва от този страх. Винаги, когато можех, избягвах влаковете. Сега обаче, нямах тази възможност.
И така, отправих се аз със свито от ужас сърце към Централна гара. Е, какво толкова пък – влак като влак, едва ли се различава много от пътуването в метрото. Едва ли яде хора, пък било то такива от провинцията. С всеки изминат метър уплахата в мен нарастваше. Беше леденостуден януарски ден и навън беше не повече от -10°C. Бях целият премръзнал и прекрачих пра ...