Лекият дъх на канела изпълваше стаята със сладост. С малки отблясъци слънцето се оглеждаше в чашата на масата и оставяше танцуващи в такт с водата дъги по покривката. Точно когато димът от една от последните цигари се изви като сянка над пепелника и се скри някъде си, се появи и той. С малка доза завист тя се загледа в лицето му. Възхищаваше се на маниера, с който косата му леко го докосваше при всяко негово движение... Усети как кожата ù леко настръхна под тениската и се опита да се отърси от подобни мисли. Знаеше, че не е в настроение, че все е зает, знаеше и с коя е зает... Но точно сега това няма значение. Кратък опит да се съсредоточи върху танца на слънчевите зайчета. Безуспешен. Мразеше факта, че ù действаше така, не – ненавиждаше го. Но нещо в големите му ръце, с които в момента съвсем безразлично си сипваше кафе, я накара да задържа погледа си. Поглед, който той неволно улови... и в първия момент не разпозна. Нищо чудно, самата тя не си спомняше добре кога за последно го бе гл ...