С дъх на канела

Лекият дъх на канела изпълваше стаята със сладост. С малки отблясъци слънцето се оглеждаше в чашата на масата и оставяше танцуващи в такт с водата дъги по покривката. Точно когато димът от една от последните цигари се изви като сянка над пепелника и се скри някъде си, се появи и той. С малка доза завист тя се загледа в лицето му. Възхищаваше се на маниера, с който косата му леко го докосваше при всяко негово движение... Усети как кожата ù леко настръхна под тениската и се опита да се отърси от подобни мисли. Знаеше, че не е в настроение, че все е зает, знаеше и с коя е зает... Но точно сега това няма значение. Кратък опит да се съсредоточи върху танца на слънчевите зайчета. Безуспешен. Мразеше факта, че ù действаше така, не – ненавиждаше го. Но нещо в големите му ръце, с които в момента съвсем безразлично си сипваше кафе, я накара да задържа погледа си. Поглед, който той неволно улови... и в първия момент не разпозна. Нищо чудно, самата тя не си спомняше добре кога за последно го бе гледала така, кога за последно се бе чувствала по този начин. Но нещо в този ден я караше да е различна. Женското в нея надделяваше и инстинктивно тя го търсеше, искаше го, безмълвно. Косата му се заигра със вятъра, който влетя през отворения прозорец. Сега или никога.

Тя стана и се приближи към него. Хлад... Отдавна чувствата му не бяха както преди, отдавна топлината, която излъчва младата любов, бе изчезнала също като цигарения дим. Но тя и не търсеше близост. Поне не такава. Стигна до него и взе чашата кафе от ръцете му, остави я  и се обърна към него. Той не реагираше. Момичето ловко се набра и седна на плота, а ръцете ù се протегнаха в търсене на неговите. Той не се дръпна. Застана пред нея и устните им се впиха едни в други. Тя обви крака около хълбоците му и го придърпа по-близо. Езикът ù намери пътя си сред целувките, а неговите ръце бавно зашариха надолу по врата ù, после още по-надолу. Тя отново настръхна, по кожата ù се появиха малки грапавини, които той обходи с длан. После вдигна ръце и смъкна тениската си. Пое я в ръцете си и тя за миг си спомни колко я прегръщаше преди. Вече свалена от плота, се отърва набързо и от останалите по нея дрехи и се зае с неговите. Когато боксерките бяха едната малка пречка, нова целувка по врата я свари неподготвена и тя издаде лек стон. Свлече се на земята почти като безжизнена, а той леко я последва в дългото пътуване до дървения под, където устните им се срещнаха отново. Ръцете му неумолимо се движеха по нея, а пръстите му игриво се прехвърляха през настръхналите ù зърна, изтезавайки я... Нейните пък шареха по гърба му, но някак хаотично... В този момент, под него, гола  и настръхнала, тя бе способна да му се моли, да обещава. Погледите им се срещнаха отново и пламъкът в очите му ù подсказа, че до молби няма да се стигне. Ръката му стана по-твърда в играта си, дланта му се впиваше в гърдите ù, а целувките му бяха по-настоятелни. Тя затвори очи и усети леката болка, за която така силно копнееше. Усети и него  вътре в себе си – топъл и твърд. Не търсеше нежности, ноктите ù оставяха червени следи по кожата му, а той ставаше все по-груб, все по-настоятелен, влизаше все по-дълбоко в нея и загряваше кръвта ù до точка на кипене. Гърчеше се под него, следвайки дяволския му ритъм и усещаше как мускулите ù вече не ù принадлежат и леки тръпки бавно, но настойчиво полазват цялото ù тяло, което бе едно с неговото. Тежкото ù дишане премина в леки стенания. Дългата му коса се вееше напред-назад в такт с него и леко я гъделичкаше на всеки тур, което допълнително я подлудяваше, докарваше я до лудост. Започна да усеща лека болка, но не го спря, нито му каза да бъде по-нежен. Днес искаше да е груб, харесваше го така... Топла вълна премина през цялото ù тяло и мускулите ù бързо започнаха да се свиват, което я накара да се гърчи още повече. Извика и се потопи в мекотата на оргазма, който я заля и опи. Той не спираше и нова вълна, по-силна от първата, се надигна в нея. Този път цялото ù тяло се загърчи в екстаз, а миг по-късно неговото също. И двамата дишаха тежко, на пресекулки. Той извика и после меко се отпусна до нея и стаята потъна в тишина... Остана само ароматът на кафето, вече студено, което стоеше забравено на плота. Кафе и дъх на канела...