Веска и Румен си живеели кротко и мирно на село. В подножието на планината, сред чистия въздух и красивата българска природа, те прекарвали дните си скромно, но спокойно. Приличната военна пенсия на Румен била напълно достатъчна на двамата, за да си гледат къщата и няколкото животни - верният пазач - кучето Балкан, десетте кокошки и кравичката Милка. Ежедневието на село протичало еднообразно, но и Веска, и мъжът ù, си намирали занимания, когато не се занимавали с двора и градината - той се отбивал в хоремага да удари по едно с приятели, а тя се събирала на по кафе с двете си дружки - Гинка и Минка.
Една събота следобед Гинка поканила Веска и Минка на такова събиране у дома си. Както обикновено, приятелките хапнали сладки, сръбнали по чаша от ободрителната течност и обсъдили новините от живота на техните съселяни. А те не били много - Радо, момчето на бай Иван Мелничаря, си имал вземане-даване с Калина - щерката на Дончо Даскала, а пък Вальо - синът на Пенка и Гочо от Старата махала, щя ...