Ето гледай, това е списанието. Гледай какво пишат бе. После ще ми кажеш, сега слушай, това са важни неща, трябва нещо да се прави, трябва да отвърнем на удара.
Диетите. Тя постоянно се подлага на хранителни режими, които никога не довежда до край. От време на време жената решава, че трябва да смъкне някой килограм и започва да яде само нискомаслено кисело мляко, плодове и зеленчуци. Причината? Жените не могат да се примирят с факта, че са по-предразположени към пълнеене от мъжете. А лансирането на недохранени модели поражда у нежния пол чувство за вина. Ето защо партньорът трябва да убеди своята любима, че я харесва такава, каквато е.
Карат ги да ни лъжат, едва ли не. Като твоя...”много си хубава без грим”, забрави. Моят яде като свиня и не качва и грам, аз изям три порции лазаня, без хляб при това, и веднага ми се лепи. Не е честно. Сега съм на диета ям по две лазани само и не съм свалила и грамче. Ще ми вика той, че съм апетитна и секси, все едно че ми казва, че съм дебела. Като се оженихме ми викаше: "Колко си фиина!" А аз тогава бях кльощава. Защо като се омъжим, напълняваме? Има някаква тайна. Не трябва да се омъжвам повече от три пъти иначе ще стана една... Край - от утре пак съм на диета, само се чудя каква. Дали да не започна да спортувам?! Ще се наложи да мина по магазините да си купя екип. Какви са сега модните тенденции в спорта. Ще видя! Утре. Така...
Гардеробът. Тя колекционира обувки и дрехи. Гардеробът ù е препълнен, но тя непрекъснато се оплаква, че няма какво да облече. Според теорията на еволюцията психологическите различия между мъжа и жената са резултат от естествения подбор. Призванието на мъжете е ловът, т.е. те трябва да осигуряват прехраната на семейството. Жените пък са създадени да се грижат за дома, децата и тяхното възпитание. Или с други думи – предназначението им е съхраняването на рода. Колекционирането на обувки, чорапогащи и дрехи идва точно от тази тенденция - да събират и да трупат.
Написано е – да събират и трупат, той ще ми казва на мене, че само влача и такова. Вярно че последните три блузки ги взех с два номера по-малки, защото една като се беше вторачила в тях, само чакаше да ги пусна и щеше да ги грабне. Нарочно ги купих, да я ядосам. Аз ще отслабна и ще ми станат. Ще ми казва той, че другите жени... Тук пише, че е тенденция при всички жени. А, само ти не си от тия, но ще те науча аз на бърза ръка, няма да ни разваляш тенденцията, така да се каже. За да няма с кого да ни сравняват, ясно ли ти е?! Ще си смениш гардероба... То твоят, я има пет парцала, я не. Ще трупаш, ще ти покажа как, не бой се. Ще трупаш ти казвам, няма да се цепиш от женския колектив. Райно! Не се цупи, слушай и се учи! Според теорията на еволюцията призванието на мъжете е ловът, а моят даже не е никакъв мъж, ходи на риба, представи си. Вместо да хване някой дивеч, аз ям замразените меса от супермаркетите. Ето защо напълняваме, няма истински мъже и ядем некачествени храни, заради тях, разбра ли?
Педантичността. Тя непрекъснато върви след него и прибира личните му вещи. Редовно в събота жената се отдава на активна дейност, която може да бъде сравнена само с обезвреждане на мини по време на война. Събира чорапите, якето от фотьойла, изхвърля натрупаните вестници по нощното шкафче... Нищо не ù убягва от погледа и всичко я дразни. Някои мъже трудно понасят педантичния стремеж към ред у своята партньорка. Въпреки че понякога ролите са сменени, обикновено жените държат повече на реда, тъй като открай време те са „пазителки на домашното огнище”.
Ама как ще си оставя черните чорапи на бежовия килим. Много грозно стоят. Или якето, то не се вижда хубавия фотойл от неговото яке. А вестниците, махнах ги в тоалетната, което пак е грешка. Една приятелка ми казваше, ама аз... Едвам успях да ги махна от спалнята, скъпа. Ти представяш ли си, вместо мен да ме чете... Щом първата книга влезе в леглото и застана между нас, аз си направих татуировки. На гърба - романтична поезия с дребен шрифт, репродукции на платна на Рубенс, Рембранд и Моне. Много миниатюрни, за да се гледат с лупа и отблизо. Отпред еротична проза. Да има да ме чете и разглежда с интерес... Може да ме чете цяла нощ, но... Ще измисля нещо друго, аз съм как беше думата, ах да – креативна и пазителка, пише го. Аз даже съм огнище, така да знае той.
Сега си разменихме ролите, аз поне разхвърлям с вкус. Нека той прибира, да види лесно ли ни е, сапьор неблагодарен. Защо се нарича сапьор, след като обезврежда мини, трябва да е миньор? Нищо не разбирам, да караме нататък.
Чувство за ориентир. Тя е неспособна да разчете пътната карта. Мъжът я пита: „Можеш ли да намериш тази улица?” Докато лакира ноктите си, тя безуспешно се опитва да се опиентира по картата. Това е нормално, защото мъжете имат по-изострено чувство за пространствена ориентация.
По-изострено чувство, много ве моля! Те нямат никакви, ама да не задълбавам. На мъжете им трябва карта като тръгнем по магазините. Кой тогава е номер едно?!
Тръгнали сме на пътешествие, аз си скупя веждите, той ми пъха картата да видя къде е пътят. Много несъобразителен, ужас. За малко да си бръкна в окото. Добре, погледнах я аз и му казвам да завие наляво. Вярно, че се отклонихме малко от първоначалния замисъл, но пък някакъв човек беше казал, със сигурност помня, че е човек, да посетим поне веднъж в годината място, на което никога не сме били. Късно вечерта намерихме едно мотелче, толкова беше романтично. Ако знаеш как ми викаше... А аз просто съм гледала картата наопаки, голяма работа, на всеки може да се случи. Бяхме поканени на рожден ден на негов приятел... И догодина ще има рожден ден, какво толкова. Отидохме на другия ден, имаше толкова ядене и пиене, той сигурно мислеше, че ще свърши... Абе ненаядоха се, ненапиха се тея мъже... А пък веднъж ми пъха картата, докато шофирам и си лакирам ноктите. Кажи ми, толкова ли е трудно сам да погледне, аз как веднъж му помогнах докато шофираше. Внимавай, вика, да не се удариш в някое дърво, гледай си пътя. Да, та да ми се размаже лакът. Защо винаги слагат дървета по пътищата, не разбирам. Те са предпоставка за пътно транспортни произшествия. Веднъж, докато карах, си оправях грима и се ударих в едно такова дърво. На дървото нищо му нямаше, само дето счупих единия фар. Вместо да се радва, ако знаеш как крещя по мен. Е аз ли съм виновна кажи ми. За един фар толкова нерви, после ще ми разправят, че ние сме били не знам какви си, конфликттни. Мъжете къде-къде са по-дребнави, за един фар... да вика, да хаби толкова нерви.
Склонността да закъснява. Тя винаги се сеща, че има спешна работа точно преди да излезе. Жените рядко пристигат навреме, където и да било. Освен може би на работното си място. Петнайсет минути преди да излезе, тя започва да сменя тоалет след тоалет, гримира се безкрайно и тепърва се захваща да си прави прическа. Тези женски мании направо вбесяват мъжете.
Не е истина, че го пишат. Добре, веднъж се преобличах няколко пъти, гримирах се, ама как да тръгна, с ролка на главата си ли? Нали искам да се гордее с мен, а не да се срамува. Те за това не мислят. И всъщност не петнайсет, а двайсет минути по-рано започнах да се оправям, за да сме точни. Трябваше да излезем в осем, е приготвих се аз и в девет стоя на вратата и му викам: "Хайде, докога да те чакам?!" Той намръщен, не го разбирам, вместо аз да се сърдя, нали пак бях преди него на вратата. Мъже, за какви дреболии се цупят, просто не ми го побира умът.
Тръгнах на работа. "В девет започваме работа, девет без петнайсет да сте тук", ми вика шефът. Ама той как ги мисли, от първия ден да ме командва ли? Не, отидох в девет и двайсет, веднъж и в девет отидох. Как да отида по-рано, предната вечер бяхме на женско парти, не можах да се наспя. Има време да работя, ще си намеря по-толерантен шеф. Ох, такава мъка е с това бързане.
Часът на лягане. Тя винаги настоява с мъжа ù да си лягат заедно. Докато мъжът се отправя към леглото, когато му се доспи, без да подканя партньорката си да го придружи, жената в същата ситуация обикаля в кръг поне десет минути около съпруга си, седнал пред телевизора. Демонстративно влиза и излиза от стаята, облечена в най-прозрачната си нощница. Всички тези маневри имат за цел да откъснат мъжа от телевизионния екран и да го примамят да се пъхне под завивките. За жената е важно да заспива до мъжа си. За нея това е израз на доверие, взаимна привързаност и близост.
И в най-прозрачната си и без нощница съм влизала по десет пъти и какво... Това за мен е израз на доверие, привързаност, а искам и близост. Аз ли съм по-важна или телевизора? Веднъж си купих екип на Арсена, на мен червеното много ми отива и да видиш как бързо се мушна с мен под завивките, ще ми гледа гол след гол, аз го гледах... гол и обеща, че другия път ще направи хеттрик. Аз какви трикове ще му покажа, бедна му е фантазията. Ще ми ляга той след мен, никогаж, аз защо се омъжих за него, да спя сама ли или да си търся пак друг. То нали така и него го намерих.
Какво?! Бременна си?! Защо веднага не ми каза? Е как бе? Кога се запознахте, кога се заиграхте, кога дете...
То и свекето все за това ми опява. Ама то не се забременява толкова лесно. Ами моят мен не може да ме издържа, тя и дете иска да му родя. Само да го родя, тя щяла да го гледа. Ама ей такива като теб ми развалят тактиката. То няма да е лошо и аз да родя едно, ще го дам на свекървата, ти твойто на твойта и ето с кой ще си ходим по магазините, да не ми е скучно. Значи първия път, в който ме повтори, ще махна хапчетата. Той знае, че не се зачева лесно. Овулация и повече труд си трябва.
Ама какво бебе? Той на мен трудно ми избира подаръци, дете ще ми гледа. Купил ми парфюм... А, да не забравя, никога не се цупи, 'щото втори път няма да получиш. Така предното ми гадже ми купи... и аз като се развиках, че не ми е уцелил номера, край, нищо. Само пари ми даваше. Но се научих.
- Мерси скъпи, много мило.
Това изобщо не е моят аромат. И аз го подарявам на неговата майка.
- Виж синът ти какво ти е купил.
Тя сияе, нали е от детенцето ù, дори да не ù харесва, няма да се издаде... Той се усмихва и нещо ми благодари. Нали мога да чета по устните, нещо за майката, ама няма значение. Всички сме доволни, аз се освобождавам от ненужни вещи, той вижда, че не съм толкова злобна, колкото ме изкарват, тя има подарък. Запомни от мен, което не ти харесва – на маминка.
Напоследък ме води с него:
- Избери си сама подарък..
Кажи ми, къде изчезна елементът на изненадата?! Не, не е научен, не е самостоятелен. Не може сам да взима решения. Утре ще пита бебето: "Ти кои памперси предпочиташ, с ластичните лентички или..." примерно. Не е готов за баща, ама 'айде от мен да мине. Това ако не сме жените, без нас мъжете за никъде не са.
Па и майка му. Пенсионерка, вместо да лети по магазините, колко жени ù завиждат за свободното време, тя - бебе та бебе, не я рзбирам, ама... Ех, искаше ме един... верига с хотели имаше, ама аз не, не искам да живея в хотел искам дом да имам, на ти сега дом... Един, то няма място и да трупаш. Аз като се развихря... Утре вече със сигурност ще ти покажа как се прави, Ренка! Айде бягам, че заради тебе днес съм на маникюр, та утре да съм свободна. И мисли, преди да се омъжиш, а не като мен. Верига от хотели и дом. Винаги гледай да има повече място за трупане, нали сме пазителки на... хотели, може би е по-правилно да се каже. Чаю, скъпа, утре ще се наприказваме на воля, ще ми разкажеш за твоите неща, ако не ми попадне пак някоя статия.
© Светлана Лажова Все права защищены
Усмихвай се, на мен ми се къса сърцето от яд, Роси.
Хубавке, ние сме безупречни, това е за едни други, не за нас.
Айде и Джейни ми се смее. То не ми е до смях, ама смейте се.
Добре, че има Любов, иначе не знам какво щеше да стане!
Вики, започнах аз да събирам материал. Вчера пак ми попадна такава статия, 75% ОТ МЪЖЕТЕ...ама айде утре, че не мога да се спра да...Аз по принцип не псувам, да не си помислите, друго е.
Ваня, после, ако ме нападнат, ще ме подкрепите ли?!
Ице, гледах мача и аз, за да видя екипите как им стоят на момчетата. Ще пиша после за мача и за друго ще пиша, то мойто се виде.