6 февр. 2009 г., 22:51

Сама

1.5K 0 5
1 мин за четене

Сама


Виждах я как се усмихва,

говори и смее...

Изглеждаше щастлива,

сякаш нищо не се беше случило

и раздялата с любимия ù не бе факт.

Никой не подозираше,

че остане ли сама,

безмълвна е -

потънала в спомени.

Да намери покой в съня си опитваше,

но дори и там не намираше -

твърде много я болеше.

Всичко, в което вярваше,

вече не съществуваше.

Сърцето ù отворена рана е,

която на никой не показаше.

Чувствата умеело прикриваше.

Цялата тази любов,

която изпитваше,

не знаеше какво да я прави

и как да се справи.

Всичко ù напомняше на него.

Не осъзнаваше,

че бавно затъва...

Тази любов я погубваше,

бавно я буташе към пропастта.

Тя помощ от никой не искаше

и за нея спасение

нямаше...!


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Проза в стихове ....неволно се сещам за "ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН"..макар сравнението ми да е съвсем неуместно.
    Иначе само мога да те поздравя Петя,много е силно и чувствено .
  • Обаче не е и поезия.
  • Това не е проза...
  • "Тя помощ от никой не искаше
    и за нея спасение
    нямаше...!"

    Има спасение, силата е в теб-намери я.
  • "Цялата тази любов,

    която изпитваше

    незнаеше какво да я прави

    и как да се справи."



    Любовта е трудно нещо, но късметлии са тези, които са я усетили!

Выбор редактора

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...