Pepsi_pz (Петя Георгиева)
13 32
6 feb 2009, 22:51

Сама 

  Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos
1203 0 5
1 мин за четене

Сама


Виждах я как се усмихва,

говори и смее...

Изглеждаше щастлива,

сякаш нищо не се беше случило

и раздялата с любимия ù не бе факт.

Никой не подозираше,

че остане ли сама,

безмълвна е -

потънала в спомени.

Да намери покой в съня си опитваше,

но дори и там не намираше -

твърде много я болеше.

Всичко, в което вярваше,

вече не съществуваше.

Сърцето ù отворена рана е,

която на никой не показаше.

Чувствата умеело прикриваше.

Цялата тази любов,

която изпитваше,

не знаеше какво да я прави

и как да се справи.

Всичко ù напомняше на него.

Не осъзнаваше,

че бавно затъва...

Тази любов я погубваше,

бавно я буташе към пропастта.

Тя помощ от никой не искаше

и за нея спасение

нямаше...!


 

© Петя Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Проза в стихове ....неволно се сещам за "ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН"..макар сравнението ми да е съвсем неуместно.
    Иначе само мога да те поздравя Петя,много е силно и чувствено .
  • Обаче не е и поезия.
  • Това не е проза...
  • "Тя помощ от никой не искаше
    и за нея спасение
    нямаше...!"

    Има спасение, силата е в теб-намери я.
  • "Цялата тази любов,

    която изпитваше

    незнаеше какво да я прави

    и как да се справи."



    Любовта е трудно нещо, но късметлии са тези, които са я усетили!
Propuestas
: ??:??