Сама
Виждах я как се усмихва,
говори и смее...
Изглеждаше щастлива,
сякаш нищо не се беше случило
и раздялата с любимия ù не бе факт.
Никой не подозираше,
че остане ли сама,
безмълвна е -
потънала в спомени.
Да намери покой в съня си опитваше,
но дори и там не намираше -
твърде много я болеше.
Всичко, в което вярваше,
вече не съществуваше.
Сърцето ù отворена рана е,
която на никой не показаше.
Чувствата умеело прикриваше.
Цялата тази любов,
която изпитваше,
не знаеше какво да я прави
и как да се справи.
Всичко ù напомняше на него.
Не осъзнаваше,
че бавно затъва...
Тази любов я погубваше,
бавно я буташе към пропастта.
Тя помощ от никой не искаше
и за нея спасение
нямаше...!
© Петя Георгиева All rights reserved.
Иначе само мога да те поздравя Петя,много е силно и чувствено .