Сама

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 0 5

1 мин за четене

Сама

Виждах я как се усмихва,

говори и смее...

Изглеждаше щастлива,

сякаш нищо не се беше случило

и раздялата с любимия ù не бе факт.

Никой не подозираше,

че остане ли сама,

безмълвна е -

потънала в спомени.

Да намери покой в съня си опитваше,

но дори и там не намираше -

твърде много я болеше.

Всичко, в което вярваше,

вече не съществуваше.

Сърцето ù отворена рана е,

която на никой не показаше.

Чувствата умеело прикриваше.

Цялата тази любов,

която изпитваше,

не знаеше какво да я прави

и как да се справи.

Всичко ù напомняше на него.

Не осъзнаваше,

че бавно затъва...

Тази любов я погубваше,

бавно я буташе към пропастта.

Тя помощ от никой не искаше

и за нея спасение

нямаше...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

^poison_tears^ (ShamelessDreams)

Проза в стихове ....неволно се сещам за "ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН"..макар сравнението ми да е съвсем неуместно.
Иначе само мога да те поздравя Петя,много е силно и чувствено .

2010-02-04T16:46:50+02:00
Nelsan (Нели Вангелова)

Обаче не е и поезия.

2009-02-08T22:43:30+02:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Това не е проза...

2009-02-07T23:13:23+02:00
alex_f52 (Александра Николова)

"Тя помощ от никой не искаше
и за нея спасение
нямаше...!"

Има спасение, силата е в теб-намери я.

2009-02-07T17:58:16+02:00
stefitopz (Стефка Георгиева )

"Цялата тази любов,

която изпитваше

незнаеше какво да я прави

и как да се справи."

Любовта е трудно нещо, но късметлии са тези, които са я усетили!

2009-02-07T14:12:24+02:00