Седях на покер масата с още 15 големи блайнда. Тъкмо бях на бутона и картите се раздадоха. На масата имаше още седем човека, като единият от тях беше обрал почти цялата паплач, включително и мен самия. Пред мен един рейзна, двама платиха, а останалите се отказаха от картите си.
- Вие сте на ход – каза ми крупието, като се завъртя със стола си към мен.
Закрих картите си с длани, повдигнах краищата им и видях осмица и тройка от различни бои. Стиснах зъби, борейки се да не се разпсувам. Вече два часа и половина не бях виждал добра карта. Погледах ги две-три секунди и ги бутнах към средата на масата. В края на раздаването, копелето, което тероризираше останалите, прибра стабилна печалба с магически стрейт на флопа. Ядосвах се, че на това момче му върви толкова много. Седях и си повтарях наум „Това е покерът, това е покерът, това е покерът...” Часовникът показваше 3:15 сутринта, а аз за шест часа успях да направя загуба от 15 бона. Ебати бруталния късмет. Ама какво да се прави – има дни, в ...