Време е за спане. Хората отдавна са ли легнали и заспали. Има и будни, но те са в компания или на чашка. Може и да празнуват? Но повечето спят. Все пак е неделя вечер, а утре – понеделник са на работа.
Само дето аз не спя. Не мога да спя. Природна даденост. И завиждам на всички, които могат да спят, искрено им завиждам. Което значи, че съм пред компа с чаша вино, с поредната чаша вино. Пак тъпея. Лягам, гледам телевизия, загасям лампата уж да се приспя, не става и отново ставам да изпуша една цигара с поредната чаша вино и пак пред компа. Само дето там също нищо интересно.
Този харесал поста на онази, която лайкнала картинката на друг, а поредния е изтипосал няколко сърчица, на които онази е отговорила с няколко озъбени усмивки. Да паднеш направо – щур купон се вихри с емотиконки. Скролваш надолу и следват диети, чудеса как да направиш нещо си за нищо време и средства.
Пускаш някое тъпо изречение, което след няколко минути се обгражда с усмивки, лайкове и искрено съчувствие от тъжни ем ...