Самота и в... социалната мрежа
Време е за спане. Хората отдавна са ли легнали и заспали. Има и будни, но те са в компания или на чашка. Може и да празнуват? Но повечето спят. Все пак е неделя вечер, а утре – понеделник са на работа.
Само дето аз не спя. Не мога да спя. Природна даденост. И завиждам на всички, които могат да спят, искрено им завиждам. Което значи, че съм пред компа с чаша вино, с поредната чаша вино. Пак тъпея. Лягам, гледам телевизия, загасям лампата уж да се приспя, не става и отново ставам да изпуша една цигара с поредната чаша вино и пак пред компа. Само дето там също нищо интересно.
Този харесал поста на онази, която лайкнала картинката на друг, а поредния е изтипосал няколко сърчица, на които онази е отговорила с няколко озъбени усмивки. Да паднеш направо – щур купон се вихри с емотиконки. Скролваш надолу и следват диети, чудеса как да направиш нещо си за нищо време и средства.
Пускаш някое тъпо изречение, което след няколко минути се обгражда с усмивки, лайкове и искрено съчувствие от тъжни емотки. Аха, взел си участие в разговора, социализирал си се. Само дето не ти става по-хубаво или по-интересно.
В крайна сметка за това е социалната мрежа: да споделиш, а други да те лайкнат или да ти се озъбят. Това също е начин на живот. Тъжен, но все пак живот. Така си мислиш, че живееш и участваш в живота на другите.
Гледаш снимки на градове, пустини, морета, плажове, секси мъже и жени, които дори тези които са ги шернали, не знаят защо са го направили. Може би и те чакат някой да им обърне внимание, да ги забележи.
Това, социалната мрежа, е велика работа. Участваш в измислен живот с измислени преживявания. Тъпо, но си част от общата тъпотия, която ти дава някакво самочувствие, че живееш и водиш социален живот.
Разгледал си всичко, лайкнал си нещо си, споделил друго – само дето още не ти се спи, а нямаш какво да правиш. Книгите са прочетени, задълженията за дена изпълнени, графикът за утре – написан.
Е, какво друго ти остава освен да напишеш и отново споделиш чувствата си с друг вид социална мрежа. С надеждата някой да те прочете и да се съгласи с теб или да ти тегли майната.
Това, социалният живот и контакт са велика работа, само дето да бяха истински.
© Ана Ненчена All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прочетох,харесах-няма да те попържам.Ти да не си писала за мен?
Ако не,значи си приличаме.Приветствам те,пиши!Даниела -
Прочетох я и много ми хареса.
Разбира се, че може. Това ще ме зарадва.
P.s. Снощи по чудо малко спах. -
Добра вечер,Неспяща!Дойде ми една хрумотевица,искам да я споделя точно на теб.Мога ли на лични!Е НАЙ ВАЖНОТО-днес ти посветих една малка лирика.Надявам се да я харесаш.
-
Благодаря Магдалена! Да, понякога
Поздрав и на теб!
И тъй като нямам право на два последващи коментара -
Тук съм Росене - благодаря за Оле, дано ме навести тази вече.
Поздрави и се радвам, че ме намери -
Хей открих те,Неспяща!Пращам ти ОЛЕ затвори очички!
-
самотата в нета е придружена с гъмжаща от гласове тишина...
понякога имаме нужда от присъствие в нереалния свят..
усмивка и поздрав за теб.. -
Времето ми е тотално запълнено Йордане, но благодаря за коментара
Всеки вижда нещата от своя ъгъл или плоскост (което си избереш), за това и е толкова интересно да има разлика между вижданията на хората. Иначе, ако всички мислим еднакво, представи си каква скука ще настъпи.
Поздрав! -
Хареса ми... има нещо в разказа, предполагам, че всеки може да го разглежда от своя гледна точка, затова са и долните коментари (т.е. коментарите по- долу).
А ето нещо свързано с темата, с което да убиеш малко време...:
http://kinematograf.bg/noah-film -
Благодаря Дани! И тази нощ героинята ми не може да заспи.
За фейса си права, основното е чуеш някоя клюка и изтриеш натрупаните по темите боклуци. Пък и нета не е само фейс
Лека нощ и приятни сънища! -
Тъй като съм много близко до героинята направо ще отговоря на всички.
Не е въпрос до самота Ирен, а до това човек да се чувства добре в самотата. А аз се чувствам добре, надявам се и героинята
Да, никой не натиска никой да виси във фейса, но то се превърна в навик Таня. Много лош навик, като тютюнопушенето. Знаеш, че е вредно и въпреки това продължаваш да го правиш.
Книги чета много Кети, но понякога на човек не му се чете дори. Рядко, но има такива моменти.
Точно Севдалин, модна призумция и мания. Както казах и по горе - много вредна. Колкото до книгите, доста съм прочела и продължавам. Сега станаха лукс като цена, но за това има Библиотеката, от където човек може доста да си свали.
Та така - аз си изплаках мъката (на героинята де)Вие ме поядохте, но това е разбираемо и го приемам.
Поздрави на Вас и благодаря за мненията. -
да, така е, Таня, Кети, Севдалин. Самотата е избор. Щастието е избор. Да си жертва е избор. Всичко е наш избор, но не винаги го съзнаваме. А проблемите са си проблеми достатъчно сериозни за този, който ги има. "Да ти имам проблемите" е един израз...или не по-скоро отношение, на не зачитане. Ние може да не разбираме изборите и проблемите на хората, но е добре да се научим да ги уважаваме.
-
Този вид самота е въпрос на избор. Кети и Порчев са прави - никой не я натиска във Фейса против волята й нещастната героиня.Някак си не може да ми скъса сърцето тази житейска драма. Нищо, че и аз често вися в социалната мрежа. Но освен това чета, пиша, образовам се и най-важното - като не откривам нищо там, винаги ще намеря на кого да кажа нещо очи в очи и да чуя гласа му. А без гласове, които да чуваш и без усмивки, които да виждаш, да натискаш някакъв там клавиш съвсем механично, за да покажеш отношение... такава социализация вълци я яли.
-
Вместо да виси вьв Фейса, да прочете някоя книга, да отиде при приятел, да поговори с някого... да й имам проблемите на героинята!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Радвам се, че ти е харесало Дани.
Само се моля да не си като мен - трудно е и мъчително.
Поздрави от мен и дано нощите ти са леки!