Самота и в... социалната мрежа
Време е за спане. Хората отдавна са ли легнали и заспали. Има и будни, но те са в компания или на чашка. Може и да празнуват? Но повечето спят. Все пак е неделя вечер, а утре – понеделник са на работа.
Само дето аз не спя. Не мога да спя. Природна даденост. И завиждам на всички, които могат да спят, искрено им завиждам. Което значи, че съм пред компа с чаша вино, с поредната чаша вино. Пак тъпея. Лягам, гледам телевизия, загасям лампата уж да се приспя, не става и отново ставам да изпуша една цигара с поредната чаша вино и пак пред компа. Само дето там също нищо интересно.
Този харесал поста на онази, която лайкнала картинката на друг, а поредния е изтипосал няколко сърчица, на които онази е отговорила с няколко озъбени усмивки. Да паднеш направо – щур купон се вихри с емотиконки. Скролваш надолу и следват диети, чудеса как да направиш нещо си за нищо време и средства.
Пускаш някое тъпо изречение, което след няколко минути се обгражда с усмивки, лайкове и искрено съчувствие от тъжни емотки. Аха, взел си участие в разговора, социализирал си се. Само дето не ти става по-хубаво или по-интересно.
В крайна сметка за това е социалната мрежа: да споделиш, а други да те лайкнат или да ти се озъбят. Това също е начин на живот. Тъжен, но все пак живот. Така си мислиш, че живееш и участваш в живота на другите.
Гледаш снимки на градове, пустини, морета, плажове, секси мъже и жени, които дори тези които са ги шернали, не знаят защо са го направили. Може би и те чакат някой да им обърне внимание, да ги забележи.
Това, социалната мрежа, е велика работа. Участваш в измислен живот с измислени преживявания. Тъпо, но си част от общата тъпотия, която ти дава някакво самочувствие, че живееш и водиш социален живот.
Разгледал си всичко, лайкнал си нещо си, споделил друго – само дето още не ти се спи, а нямаш какво да правиш. Книгите са прочетени, задълженията за дена изпълнени, графикът за утре – написан.
Е, какво друго ти остава освен да напишеш и отново споделиш чувствата си с друг вид социална мрежа. С надеждата някой да те прочете и да се съгласи с теб или да ти тегли майната.
Това, социалният живот и контакт са велика работа, само дето да бяха истински.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Ненчена Всички права запазени
