Черният воал на нощта бавно се спусна над земята, покривайки я отново със своя мрак. Един по един прозорците на сградите заблещукаха, пропускайки навън жълтеникавата светлина от светнатите в жилищата лампи. Времето и на този ден беше към своя край.
Някак си неусетно, стрелките на часовника бяха наближили полунощ. След поредния дълъг и натоварен работен ден, младият мъж се прибра у дома си, където прекрачвайки прага на жилището, не бе посрещнат от никой. Съблече дрехите си и ги остави в коша за пране. След това взе набързо душ, целящ да отмие натрупаната по тялото му мръсотия. Когато се подсуши и облече в чисти дрехи, младият мъж седна на празната си кухненска маса и дълго стоя загледан към изправения в ъгъла близо два метра хладилник. Знаеше, че трябва да се нахрани, но не можеше да намери в себе си желанието да го направи. Беше натрупал голямо количество душевна мръсотия, която му тежеше като камък, карайки го да изпитва неистова нужда от човек на който да може да сподели всичко, свал ...