Беше малко и рошаво кученце с неустановена порода, нещо средно между болонка и йоркширски териер. Козината му въпреки, че беше сплъстена и мръсна, в нея се разпознаваше жълто оранжева окраска. Под спуснатия му перчам се подаваха две живи въгленчета , а между тях рижава муцунка с черно и влажно носле. Казваше се Сарка и беше част от глутницата, състояща се от доберман водач и още две дългокраки женски с неустановена порода.
Те съставляваха челният авангард от нощната охрана на фабриката за чакъл. Бяха незаменими помощници пазещи от изненади дремещите във фургона охранители. Нощно време, ако лаеха по животно беше едно, ако ли пък по човек, то беше друго и опитното ухо на пазачите не можеше да бъде заблудено. По лая усещаха, да си правят ли труда да стават ли или не.
Кучетата хранеха с остатъци от работническият стол. Сипваха помията винаги по обяд в една рязана и разтеглена гума от трактор. Предвид големият им апетит, те нямаха претенции към менюто. Изяждайки си дневната дажба се опъваха ...