"Сбогом моя любов"
Усетих допира на хладните пръсти, които се насочиха към ципа – бавно, изучаващо, с вещина. А после дойде и познатият звук, тих и мамещ, като песен на щурец – дзъъът. Заяде. Леко, нетърпеливо подръпване и готово, беше свален до край. Бях открита, беззащитна, очакваща. Онези, същите копнеещи пръсти се разходиха по гладката ми кожа. Непознати пръсти. Изучаваха ме с бързи, но прецизни движения. Проникваха все по-навътре и по-надълбоко, разкриваха тайните ми една по една и сякаш недоволни от намереното продължаваха огнения си танц все по-нетърпеливо, все по-настойчиво, все по-агресивно да обхождат всяка моя извивка, всяка гънка, всеки сантиметър… пауза! Дали това беше краят? Усетих хладният им допир и ласкавите движения да ме галят от другата страна. Усетих същото нетърпение, същата настойчивост, а може би дочух и лекият стон на притежателя им. Все по-навътре и по на дълбоко, все по-агресивно, надолу и по-надолу до… дъно. Свърши. Намериха го, изтръгнаха го, край.
Преживях първия си обир. Не е лесно да си дамска чанта навръх Нова година на площада. Сбогом мое портмоне. Аз не плача, все още не…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анелия Александрова Все права защищены
