"Сбогом моя любов"
Усетих допира на хладните пръсти, които се насочиха към ципа – бавно, изучаващо, с вещина. А после дойде и познатият звук, тих и мамещ, като песен на щурец – дзъъът. Заяде. Леко, нетърпеливо подръпване и готово, беше свален до край. Бях открита, беззащитна, очакваща. Онези, същите копнеещи пръсти се разходиха по гладката ми кожа. Непознати пръсти. Изучаваха ме с бързи, но прецизни движения. Проникваха все по-навътре и по-надълбоко, разкриваха тайните ми една по една и сякаш недоволни от намереното продължаваха огнения си танц все по-нетърпеливо, все по-настойчиво, все по-агресивно да обхождат всяка моя извивка, всяка гънка, всеки сантиметър… пауза! Дали това беше краят? Усетих хладният им допир и ласкавите движения да ме галят от другата страна. Усетих същото нетърпение, същата настойчивост, а може би дочух и лекият стон на притежателя им. Все по-навътре и по на дълбоко, все по-агресивно, надолу и по-надолу до… дъно. Свърши. Намериха го, изтръгнаха го, край.
Преживях първия си обир. Не е лесно да си дамска чанта навръх Нова година на площада. Сбогом мое портмоне. Аз не плача, все още не…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анелия Александрова Всички права запазени
