Тъмно. Чува се шумолене. Някой се препъва в нещо и мърмори. Светлина. Вижда се вътрешността на студио, няколко декора от стиропор във формата на стена. Маса с телефон и три стола, в дъното още няколко стола. Човек.
- Къде ми е сценарият? - от думите му се разбира, че е Водещият.
Не последва отговор.
- Къде по-дяволите сте ми забутали сценария!
Телефонът на масата звъни. Той го вдига:
- Ало. Да. В ефир ли сме? А, добре - усмихва се към камерата и маха с ръка. - Чакай, ало, ало - шепти. - Да знаеш къде ми е сценарият?... Не можеш да ми помогнеш? А, добре.
Затваря телефона и сяда на централното място зад масата:
- Здравейте уважаеми телевизионни зрители - почесва се по главата. - Днес май всичко ми е тръгнало наопаки - озърта се. - Къде ми е амплоато? Някой да ми е виждал проклетото амплоа?
Телефонът звъни.
- Ало. Да, добре, вече ми казаха, че съм в ефир - трясва го.
В студиото нахлува запотено и разрошено амплоато.
Водещият: - А, най-после. Къде се бавиш? ...